— Но предполагам, че има и защита, нали?
Не искам да науча дали Луси е успяла да проникне навсякъде.
— Няма гаранция, че обезопасената информация няма да попадне в обществената сфера — отговаря тя и очевидно не възнамерява да сподели с мен дали онова, което върши, е законно. — Особено когато продадат активите на някоя компания и информацията й се озове в чужди ръце.
— Доколкото разбрах, „Южен кръст“ не е била продадена, а е фалирала — напомням й.
— Не е вярно. Просто са приключили с бизнеса преди три години — поправя ме тя. — Но бившият собственик. Дарил Симънс, не е фалирал. Продал информацията за клиентите на „Южен кръст“ на международна фирма, която осигурява частна защита и охранителни съвети, предлага телохранители, надзирава инсталирането на алармени системи и какво ли още не. На свой ред, тази международна фирма вероятно е продала данните за клиентите на някой друг, и така нататък. Затова върша нещата наобратно, все едно, че правя натруфена сватбена торта. Първо намирам тортата в сладкарницата на киберпространството, а после трябва да търся оригиналните данни, шито са били проучвани, когато интересни модели са били изваждани от базата.
— Това включва и информация за плащания. И подробности за фалшиви аларми.
— Всичко, което е било на сървъра на „Южен кръст“, а то със сигурност включва и фалшивите аларми, проблемите по линията, полицейската реакция и всичко докладвано. Следователно, информацията за семейство Джордан е някъде там. Търся вътрешната връзка на „Южен кръст“ с архивираните файлове. С други думи, мъртъв сайт, който разполага с подробна информация за клиентите си. Неприятното е, че процесът е бавен.
— Кога започна?
— Преди малко. Но трябваше да напиша алгоритмите, преди да ги задвижа. Сега всичко се проверява автоматично. Това се вижда на двата екрана.
— Може би е добра идея да включиш Глория Джордан — предлагам. — Не знаем на чие име е била сметката. Може дори да е била на частна компания.
— Няма нужда да уточнявам и нея, а и не се тревожа за частна компания. Данните й ще бъдат свързани с неговите и с тези на децата им, с компании и данъчни документи, с всичко в медиите. Прилича на разклонено дърво. Тя спомена ли ти снощи, че се страхува от някого, който я следи, наблюдава или се появява в кооперацията й?
— Говориш за Джейми, нали?
— Да е споменала за някого, който я е накарал да се чувства неудобно? Или пък е бил прекалено дружелюбен?
— Не попитах.
— Защо пък да питаш?
Луси е приковала поглед в прелитащите по мониторите данни.
— Охранителната система и камерата — отговарям. — А и беше започнала да носи пистолет. „Смит енд Уесън“ трийсет и осми калибър с кухи куршуми.
Луси мълчи и наблюдава данните.
— Ти ли й повлия за това? — питам.
— Не знам нищо за пистолета — отговаря тя. — Никога не бих й го препоръчала. Никога не съм й купувала оръжие, нито съм й давала уроци по стрелба. Не беше подходящо за нея.
— Не съм сигурна, че е било само уплаха, защото не се е чувствала на място в Юга. Трябваше да я питам дали се страхува, чувства ли се застрашена и нестабилна или просто нещастна, и ако е така, защо. Но не го направих.
Изпитвам облекчение, когато признавам това, но също и срам. Очаквам племенницата ми да ме обвини за случилото се.
— Също както не си направих труда да се уверя, че Джейми е добре, когато си тръгнах снощи. Спомняш ли си какво ти казвах, когато беше малка?
Луси не отговаря.
— Спомняш ли си? Никога не си тръгвай ядосана.
Тя продължава да мълчи.
— Не оставяй слънцето да залезе в гнева ти — добавям.
— Наричах това „предсмъртна лекция“ — отговаря тя най-после. — Всичко е свързано с възможността някой да умре или с нещо, което може да причини смърт. Обезопасяване на всичко наоколо, независимо от възрастта и способностите на човека. Стълби и балкони с ниски парапети или твърди бонбони, с които можеш да се задавиш. Не тичай наоколо с ножица, молив или други остри предмети в ръка. Не говори по телефона, докато шофираш. Не ходи да тичаш, ако ще има буря. Винаги се оглеждай и в двете посоки, дори когато улицата е еднопосочна. Не си тръгвай след скандал. Ами ако човекът, с когото си спорил, бъде убит в катастрофа, ударен от гръм, или пък получи аневризъм?