Манди О’Тул, с хирургически дрехи и гумени ръкавици, подрежда детски пижами върху бялата касапска хартия, с която е застлана масата в залата за конференции. Документите по случая са оставени на един стол.
— Детските неща са това, което ме тормози най-много — казва Манди.
Разпознавам повечето неща от снимките, които започнах да разглеждам вчера.
На бялата хартия са подредени спретнато две детски пижами с картинки. Чифт мъжки боксерки и тениска — вероятно дрехите, с които е спял доктор Кларънс Джордан, когато е бил убит в леглото си. Синята нощница на цветя, украсена с дантели, явно е принадлежала на жена му. Всички дрехи са с тъмнокафяви петна от стара кръв и са осеяни с дупки и прорези от поне един остър инструмент. Има и други малки дупчици, където платът е бил изрязан, за да се вземат ДНК проби.
Вадя чифт ръкавици от кутията на масата и ги нахлузвам, после вземам доказателствата, на които съдът е сложил етикети. Оставям ножа в плика и го оглеждам през найлона. Острието е приблизително петнайсет сантиметра, дървената дръжка е омазана с кръв. Частични бели отпечатъци и един цял са фиксирани завинаги със суперлепило към гладките повърхности на стоманата и полираното дърво. Ножът може да е бил използван от убиеца, за да си направи сандвич в кухнята, но не вярвам да е убил някого.
Кухненският нож е от онези, които се наричат „бабешки“. Използват се за белене на плодове и зеленчуци. Острието се стеснява от средата на ножа до върха и има тъп ръб, където да си облегнеш палеца. Нож с такава форма не е особено ефикасен за пробождане, следователно не е подходящ, когато искаш да намушкаш някого. А и в най-широката си част острието е почти четири сантиметра и това не отговаря на диаграмите от аутопсията, които видях. Отивам до другия край на масата и се захващам с голямата купчина папки на стола. Прелиствам документите и намирам онова, което видях вчера сутринта — описание на раните.
Причината за смъртта и в четирите случая са многобройни рани, нанесени с остър инструмент. Особено ме интересуват раните в гърдите и врата, защото части от тялото, в които има плътна тъкан и кухи пространства, са чудесен показател за дължината на острието. Раната отдясно на гърдите на Кларънс Джордан е дълга два сантиметра и половина и дълбока седем и половина. Острието е проболо сърцето. Отдясно на врата му раната минава отпред назад и надолу, с дълбочина над седем сантиметра, и прерязва каротидната му артерия.
Другите измервания на раните на останалите жертви сочат, че острието е било дълго около седем сантиметра и половина и широко два и половина, с нещо като предпазител на дръжката, който е оставил четири неравни успоредни одрасквания на около три милиметра разстояние. Подобни рани не могат да бъдат нанесени с нож за белене, нито пък с друг кухненски нож. По онова време Колин бе заключил, че оръжието е непознато и не отговаря на нищо, намерено на местопрестъплението. Изглежда, убиецът е донесъл със себе си някакъв необичаен режещ инструмент и после си го е прибрал.
Кларънс Джордан нямаше защитни рани по ръцете, което говореше, че не се е борил и вероятно не е бил буден по време на нападението. Токсикологичната проба показваше 0,04 промила алкохол в кръвта и ниско ниво на клоназепам. Очевидно докторът бе изпил едно-две питиета, а после бе взел леко приспивателно. Тази мисъл ме насочва към другия край на масата, където стои найлонов плик с половин дузина флакони с предписани лекарства. Само едно от тях е с името на Кларънс Джордан — бетаблокерът пропранолол. Другите принадлежат на жена му, включително антибиотици, антидепресант и клоназепам. Не е необичайно някой да вземе от лекарствата на друг човек, но се изненадвам, че Кларънс Джордан го е направил.
Бил е лекар, който е имал достъп до мостри и до всяко лекарство, което иска, а е незаконно да се вземат лекарства, предписани на друг. Това не означава, че не е взел от клоназепама на жена си през нощта на пети януари, когато се е върнал у дома след доброволната си работа в мъжкия приют. Но също така не означава, че е взел приспивателното доброволно. Лесно е да счукаш хапчета и да ги изсипеш в нечие питие. Продължавам да мисля за дневниците на охранителната фирма.
Според данните от компанията, семейство Джордан включвали алармата си редовно през ноември 2001 г., но нещо се променило през декември, когато фалшивите тревоги, уж предизвикани от децата, станали проблем. През последния месец, докато семейство Джордан били още живи, имало пет фалшиви тревоги, всичките от кухненската врата. Полицията не реагирала, а от фирмата се обадили в дома на семейството и били уведомени, че тревогите са фалшиви. Алармената система била включвана рядко по време на празниците, но все пак през повечето нощи, и затова намирам информацията за пети януари, събота, за толкова странна. Алармата не била включена този ден чак до осем вечерта. А после била изключена към единайсет. Това изглежда в противоречие с предположенията на полицията и журналистите през изминалите години.