Всъщност, явно доктор Джордан е включил алармата, когато се прибрал от работа, а после, три часа по-късно, някой я изключил. Тази подробност, в добавка към факта, че лекарят е взел приспивателно, което не е било предписано на него, ме притеснява. Пръсвам по масата снимките от ужасното клане в спалнята на семейство Джордан и се вторачвам в образите на труповете на леглото. Завивките са дръпнати до шиите им, и това също ме притеснява. Хората не са манекени, когато ги убиват, и завивките не са спретнато оправени над труповете им, освен ако убиецът или някой друг направи това по психологически причини, за да възстанови реда или да прикрие извършеното. Колин е отбелязал, че труповете може да са били нагласени така с цел подигравка с жертвите. Разглеждам снимките, направени, след като Колин е отместил завивките, за да огледа труповете на място.
Доктор Джордан лежи по гръб с глава на възглавницата. Устата му е отворена, а ръцете — прибрани до тялото. Гениталиите му се подават от цепката в боксерките, но се съмнявам, че това е била позата му в смъртта. Някой го е нагласил, и колкото повече виждам, толкова по-добре разбирам омразата на полицията, прокуратурата и всички останали към Лола Дагет, докато са си представяли как се радва, след като е убила всички, и демонстрира върховното си презрение към унизените жертви.
Тениската и ластикът на белите боксерки на доктор Джордан са подгизнали от кръв, която се е просмукала и в чаршафа под него. Петното се простира до края на матрака и под трупа на жена му. Той бил намушкан девет пъти в гърдите и врата, но нищо не показва, че се е борил да предотврати нападението с ножа с необичаен предпазител, оставил успоредни белези по кожата му. Съпругата му лежи на дясната си страна, ръцете й са подгънати под брадичката. Гледа към прозореца към улицата и старото гробище отсреща. Категорично не вярвам, че е била в тази поза, когато е умряла. Тялото й е било нагласено така, че да изглежда, сякаш се моли, но пък нощницата й е вдигната до кръста и гърдите й са голи.
Вземам фланелената нощница с дълги ръкави, копчета на врата и дантелена яка, която подхожда на образа на сериозната и скромна жена от коледната снимка, правена по-малко от месец, преди да я снимат отново, този път вулгарно разположена върху окървавеното си легло. Парченца тъмна стара кръв се посипват върху бялата хартия на масата, докато оглеждам всяка дупка и прорез, направени от острието, което я е намушкало двайсет и седем пъти. В лицето, главата, гърдите и гърба. За всеки случай е прерязано и гърлото й. По нощницата има петна и отпред, и отзад. Толкова много кръв се е просмукала в нея, че само от някои части по ръкавите и подгъва личи, че е синя, на цветя.
Наясно съм, че Манди О’Тул седи на стол до прозореца, за да не ми пречи. Наблюдава ме напрегнато и любопитно, докато връщам нощницата върху хартията. Засъхналата кръв е вкоравила плата като мрежа за фусти. Манди не казва и дума и не се меси, а аз не споделям мислите си, които стават все по-мрачни и грозни. Поглеждам отново папката на Глория Джордан. Разучавам диаграмите и лабораторните проби, взети от нощницата й, които потвърждават наличието на нейната ДНК, както може да се очаква, но също и тази на съпруга и петгодишната й дъщеря. Защо пък кръвта на Бренда?
Забелязвам по измерванията на Колин и описанията на раните, че раната на врата на Глория започва зад лявото ухо и се спуска надолу в един чист разрез под брадичката, до дясното ухо. Това говори, че гърлото й е било прерязано изотзад. Ако не е усетила какво става и каротидната й артерия е била прерязана, това би обяснило липсата на защитни рани, но пък повдига други въпроси. После виждам друга снимка в близък план от ръба на леглото. По краката й има кървави петна, а и стъпалата й са окървавени, което не изглежда възможно, ако е лежала, когато е била намушкана. Но е трудно да се разбере. Навсякъде има толкова много кръв. Опитвам се да си представя как убиецът прерязва гърлото на госпожа Джордан изотзад, докато тя лежи, дълбоко заспала, упоена с клоназепам.
Проучвам кръвта, разпръсната, размазана, събрана на локви и опръскала стълбите, после артериалния модел, който може би е от прерязването на гърлото на Глория Джордан. Пръските се издигат нагоре в дъга в такт с биенето на сърцето, което тъкмо е спирало да работи. Но чие сърце, и в каква посока се е движел човекът — нагоре или надолу, навън или навътре? Следователите на местопрестъпленията, дори да са добри като Сами Чанг, не могат да попият всяка капка кръв, а лабораториите не могат да анализират цялото количество.