Ако Бентън не беше мой съпруг, не се съмнявам, че нямаше да изслуша нещо, което би звучало като ужасяваща приказка или сензационна измислица. Смятам, че случилото се преди девет години няма да предизвика интереса на ФБР и Министерството на вътрешните работи и разбирам защо, но някой трябва да ме изслуша и да вземе някакви мерки.
— Май приятелите ти от Атланта са пристигнали — казвам на Бентън, когато вдига телефона и чувам гласовете на много хора зад него.
Каня се да изпробвам търпението му и се готвя за спор.
— Тъкмо започваме. Какво има? — Разсеян и напрегнат, той се движи из шумно помещение, докато говори.
— Надявам се, че ти и колегите ще можете да проверите нещо.
— Какво?
— Досиета за осиновяване. Трябва да внимаваш — отговарям. — Знам, че случаят на семейство Джордан не е приоритет в момента, но смятам, че трябва да бъде.
— Винаги внимавам, Кей.
Бентън не звучи раздразнен, но знам, че е.
— Всичко, свързано с Катлийн Лоулър и Дон Кинкейд, макар че тя не се казвала така, когато се е родила. Нямам представа какво е било името на първото семейство, което я е осиновило. Дон била прехвърляна на различни семейства и накрая се озовала в Калифорния при хора, които загинали. Поне така предполагаме. Всичко, което ФБР не са открили досега, особено относно контактите на Дон с определени лица. Сигурно се е свързала с някого, вероятно агенция, тук през 2001 или 2002 година, когато решила да научи кои са биологичните й родители. Вероятно е минала през същия процес като всички останали.
— Не знаеш дали това, което Катлийн Лоулър ти е разказала, е вярно, а и е по-добре да го обсъдим по-късно.
— Знаем, че Дон е посетила Савана в началото на 2002 година и трябва да го обсъдим сега — възразявам.
Представям си Катлийн Лоулър в стаята за разпити — как ми разказваше, че била в затвора, когато започнала да ражда. Не преставам да мисля за забележките й. Имаше нещо за това как била заключена като животно и трябвало да се откаже от децата си, и какво трябвало да направи? Да ГИ връчи на дванайсетгодишното хлапе Джак Филдинг?
— Това също не е било доказано — казва Бентън.
Когато бърза и не иска да говори дълго, той започва да възразява.
— Новите ДНК проби показват, че Дон е била в дома на семейство Джордан в началото на 2002 година — казвам му. — Но ще трябва да изискате друга проба. Ще стигна и до това. Дали тя е дошла чак от Калифорния, за да се запознае с биологичната си майка, или е имало друга причина?
— Знам, че това е важно за теб — отвръща Бентън.
Има предвид, че посещението на Дон Кинкейд в Савана през 2002 година не е важно за него. ФБР и правителството, вероятно дори и президентът, са заети с потенциалната възможност за тероризъм.
— Предполагам, че е искала да се срещне с още някого освен с майка си — продължавам решително. — Може би има досиета, които никой не се е сетил да провери. Важно е. Наистина.
Той се движи наоколо и се чува глас отдалеч, който пита нещо за кафе. Бентън му благодари, после ме пита:
— Какво мислиш?
— Как е възможно да оставиш кървави отпечатъци по дръжката на нож и шише с лавандулов сапун на местопрестъпление, ако нямаш нищо общо с убийствата?
— И какво за ДНК и проклетите отпечатъци?
— ДНК на жертвите и тази на непознат човек, за когото вече знаем, че е Дон Кинкейд. Но отпечатъците не са нейните. Да, става дума за ДНК на семейство Джордан и тази на Дон, но отпечатъците са на друг човек.
— Ти ли предполагаш така?
— Кръвта е била пренесена от човек, чиито ръце са били окървавени и е докосвал кухненския нож и сапуна, но отпечатъците не принадлежат на Дон Кинкейд. Така и не били идентифицирани. На местопрестъплението имало много хора, включително и репортери. Възможно е някои неща да са били докоснати и от, ченгетата и криминолозите. Очевидно местопрестъплението не е било достатъчно добре защитено. Това е обяснението, което ми дадоха.
— Възможно е. Трябва да тръгвам, Кей.
— Да, възможно е, особено след като всички искали да приемат това обяснение, защото арестували Лола Дагет и не търсели друг убиец. Това, изглежда, е всеобщ проблем — небрежност. Не се ровиш достатъчно дълбоко, защото случаят вече е разрешен. Убийствата са извършени от човек, заловен да пере окървавени дрехи, който дрънка лъжи, граничещи с безумие.
— Кажи й, че ще й звънна след няколко минути — нарежда Бентън на някого.
Виждам, че Колин излиза от сградата. Когато забелязва, че говоря по телефона, ми прави знак, че ще ме чака в ландроувъра.