34
Мъжът, който отваря вратата, е изпотен, а вените по огромните му бицепси изпъкват като въжета. Вероятно е тренирал, когато се появихме без покана.
Очевидно не му е приятно да види на верандата си двама непознати, облечени в бежови униформи с емблемата на ФБР, и вехт ландроувър, паркиран в сянката на високия дъб до жасминовите храсти, които разделят имота от съседния.
— Съжаляваме, че ви безпокоим — казва Колин и показва значката си. — Ще ви бъдем изключително благодарни, ако ни отделите няколко минути.
— За какво става дума?
— Вие ли сте Гейб Мълъри?
— Някакъв проблем ли има?
— Не сме тук официално и няма проблем. Обикновено посещение. Ще си тръгнем, ако пожелаете. Но ако ни дадете една минута да ви обясним, ще ви бъдем много благодарни — казва Колин. — Вие ли сте Гейб Мълъри, собственикът на къщата?
— Да, аз съм — отговаря той, но не предлага да се ръкува с нас. — Това е моята къща. Жена ми добре ли е? Наред ли е всичко?
— Доколкото знаем, да. Извинете, ако сме ви изплашили.
— Не се плаша от нищо. Какво искате?
Гейб Мълъри е хубав мъж с тъмна коса и сиви очи. Облечен е с анцуг със срязани крачоли и тениска с надпис: „АМЕРИКАНСКИ ЯДРЕН ФЛОТ: Ако ме видиш да бягам, вече е прекалено късно“. Той запречва вратата с мускулестото си тяло. Очевидно не обича непознати да се отбиват в дома му без предупреждение, независимо от причината. Но не искаме да му дадем възможност да ни откаже. Трябва да видя градината и да разбера какво е правила Глория Джордан в ранния следобед на пети януари.
Не смятам, че е подрязвала храстите, и искам да разбера защо се е върнала в градината си рано следващата сутрин. Вероятно е била принудена да го направи в тъмнината, приблизително по времето, когато тя и семейството й са били убити. Имам си сценарий, който е основан на тълкуването на уликите. Информацията, която Луси ми изпрати по време на пътуването ни тук, само засилва убеждението ми, че госпожа Джордан не е била невинна жертва.
Подозирам, че през нощта на пети януари тя може би е сложила клоназепам в питието на съпруга си, за да е сигурна, че той ще заспи дълбоко. Към единайсет е слязла долу и е изключила алармата, излагайки къщата и семейството на опасност от проникване с взлом, който не е очаквала да завърши така, както е станало. Идеята й е била глупава и не много различна от плановете, скроени от други нещастни хора, които искат да се измъкнат от браковете си и са подведени да смятат, че имат право да получат онова, което мислят, че заслужават.
Госпожа Джордан вероятно изобщо не е искала и децата й да пострадат, определено не и самата тя, а може би дори и съпругът й, когото подозирам, че е ненавиждала. Може би е била твърдо решена да се отърве от него, но сигурно е искала таен източник на пари, нещичко само за нея, а и не е задължително да е желала смъртта на доктор Джордан. Прост план — обикновен обир в януарската нощ след ден с гръмотевични бури и ледени ветрове, каквото е било времето тогава според Луси. Човек не излиза да работи в градината в подобен ден, а и бездруго няма доказателства, че госпожа Джордан е подрязала и едно клонче, преди да умре.
Какво е правила до разрушените стени, които приличат на стара изба? Може би се е опитвала да надхитри съучастника или съучастниците си. А мрачната ирония е, че тя не би оцеляла дори ако е била честна с тях. Не е разпознала злото, с което се е сприятелила. Или е смятала, че всичко ще й бъде простено, ако обещае, че ще подели състоянието си. Подозирам, че златото не е намерено никъде, защото тя е решила да го запази за себе си и го е скрила.
— Вижте, разбирам, че не искате да ви притесняваме с всичко това — казва Колин, застанал на горещата веранда с елегантни бели колони.
— Не искам да се занимавам с този проклет случай — отговаря Гейб Мълъри. — Вие и репортерите, а и ужасните туристи. Хората вечно ми звънят и искат да разгледат къщата.
— Ние не сме туристи и не идваме от любопитство.
Колин ме представя и добавя, че ще се връщам в Бостън през следващите дни и просто искам да разгледам градината.
— Не искам да бъда груб, но защо, по дяволите? — пита Мълъри.
Зад него виждам дървеното стълбище и площадката до антрето, където е било намерено тялото на Бренда Джордан.