— Имате право да сте груб — отговарям, — а и не сте длъжен да ми позволите да огледам.
— Това е идея на жена ми — тя преправи цялата къща. Кабинетът й е там. Каквото и да смятате, че ще видите, вероятно вече не съществува. Не виждам смисъл.
— Ако нямате нищо против, все пак бих искала да погледна — отвръщам. — Преглеждах информацията…
— За случая — раздразнено въздъхва той. — Знаех си, че е грешка да купуваме тази къща, особено сега, когато екзекуцията й предстои, при това на шибания Хелоуин. Просто не можем да останем в града тогава. Ако можех, щях да заключа къщата, да повикам Националната гвардия и да изчакам в Хаваи. Е, добре.
Той отстъпва встрани и ни кани да влезем.
— Абсурдно е изобщо да водим този разговор — продължава той раздразнено, — но поне да не го правим навън в жегата и пред целия свят. Да купя тая проклета къща! Мили боже! Не трябваше да слушам жена си. Казах й, че идеята не е добра и ще ни включат в туристическите атракции, но тя е тук през повечето време. Аз пътувам постоянно. И тя трябва да живее, където иска. Нали разбирате — съжалявам, че тук са загинали хора, но мъртвите са си мъртви. А и е адски неприятно, когато хората нарушават спокойствието ти.
— Разбирам ви — съгласява се Колин.
Влизаме в преддверието на величествената къща, която изглежда толкова позната, сякаш вече съм я виждала. Представям си Глория Джордан на стълбите, боса, със синята си нощница, как върви към кухнята, където очаква развоя на събитията. Или пък е била в друга част на къщата, когато стъклото на кухненската врата е било разбито и една ръка се е протегнала да отключи резето с ключ, който не е трябвало да бъде там. Не знам къде е била, когато са убили съпруга й, но не е лежала в леглото си. Не е била там, когато била намушкана двайсет и седем пъти, а гърлото й било прерязано. Прекалено жестоко убийство, което свързвам с похот и ярост. Най-вероятно е била нападната в преддверието, където е стъпила боса в собствената си кръв и в тази на закланата си дъщеря.
— Сигурно сте разбрали, че не съм оттук — казва Мълъри.
Отначало помислих, че е англичанин, но акцентът му звучи повече като на австралиец.
— Сидни, Лондон, после Северна Каролина, където специализирах хипербарна медицина в „Дюк“, Озовах се в Савана дълго след убийствата, така че историите за тази къща не означават нищо за мен. В противен случай изобщо нямаше и да я погледна, когато я обявиха за продажба преди няколко години. Огледахме я и Роби се влюби в нея от пръв поглед.
Луси ми беше изпратила имейл, в който пишеше, че бракът на семейство Джордан не бил идеален. Приложената информация обрисуваше портрета на нещастна жена със самоунищожително минало, която се омъжила за Кларънс Джордан през 1997 година и незабавно родила близнаци, момче и момиче — Джош и Бренда. На хората около нея сигурно им се е струвало, че виждат историята на Пепеляшка. На двайсет години била назначена за рецепционистка в кабинета на доктор Джордан. Може би той е смятал, че може да я спаси. За известно време тя сигурно се е стабилизирала и забравила за предишните години на хаос и проблеми, когато била преследвана от агенции за събиране на дългове, плащала с невалидни чекове, напивала се на обществени места и се местела от един мизерен апартамент в друг на всеки шест месеца.
— Кингс Бей? — пита Колин, като предполага, че Гейб Мълъри е свързан с атлантическия флот, разполагащ с ядрени оръжия, чийто пристан се намира на по-малко от сто километра оттук.
— Медицински офицер от запаса — отговаря Мълъри. — Но ежедневната ми работа е тук, в местната болница. В спешното отделение.
Още един лекар в къщата, мисля си. Надявам се да е по-щастлив от Кларънс Джордан, който се опитвал да контролира дискретно жена си, разчитайки на приятелството си с председателя на новинарската агенция, която притежавала голям брой вестници и телевизионни станции по онова време. Човек, с когото доктор Джордан участвал в различни комитети и благотворителни фондации и който имал възможността да манипулира появяващото се в пресата.
Медиите не съобщили и дума за постоянното лошо поведение на госпожа Джордан — серия от тъжни и унизителни случаи, започнали през януари 2001 година, когато била арестувана за кражба, след като скрила под дрехите си скъпа рокля, но забравила да махне пластмасовия етикет. Зов за внимание и помощ, но вероятно и нещо по-опасно.
Госпожа Джордан действала по начин, предназначен да накаже съпруга, който я пренебрегвал и имал категорични очаквания за ролята и поведението на жена си. Отвръщала му, като атакувала гордостта му, имиджа му и невъзможно високите му стандарти. Само два месеца след кражбата в мола тя се блъснала с колата си в дърво и била обвинена в шофиране в пияно състояние. Четири месеца по-късно, през юли, звъннала в полицията, пияна и войнствена, и твърдяла, че къщата била обрана. Ченгетата реагирали бързо и взели показанията й. Тя се оплакала, че икономката им откраднала златни монети на стойност поне двеста хиляди долара, които били скрити в изолацията на тавана. Икономката изобщо не била обвинена, тъй като доктор Джордан уведомил полицията, че наскоро е преместил златото. То си било в безопасност и нищо не липсвало от къщата.