Взе подправки и няколко почти празни буркана с маслини, кисели краставички и компоти, соленки, салфетки, пластмасови прибори, алуминиево фолио и купчина сгънати пазарски торби. После обиколи всички стаи и събра всички тоалетни принадлежности.
— Приличаш на онези маниаци по телевизията — казах му. — Ровят из боклуците на другите и никога не изхвърлят нищо. Това е нова страст.
— Страх — обажда се Бентън, който седи с лаптопа в скута си. — Страхува се, че може да изхвърли нещо, от което после ще му потрябва.
— Е, ще му изпратя ново съобщение. Не желая да слушам извинения и оправдания. Той ще се прибере с нас у дома. Не искам да е сам тук, когато не разсъждава трезво и е обзет от нова страст. Ще кацнем в Чарлстън, и ако се наложи, ще отида до апартамента му и ще го извлека оттам.
— Не са му останали много страсти — отбелязва Бентън, докато преглежда файловете си. — Никакъв алкохол, нито цигари. Не иска да надебелее, затова не може да се обърне към храната и се хвърля да трупа боклуци. Сексът е по-добра страст. Сравнително евтина и не изисква складиране.
Той отваря един имейл. От мястото си виждам, че е от ФБР, вероятно от агента на име Фил, с когото Бентън говори по телефона преди известно време.
Сутринта в хотелския ни апартамент бе доста оживена. От изгрев-слънце с Бентън се подготвяме за прибирането у дома и размишляваме върху информацията, която продължава да се трупа със скоростта на светлината. Не съм свикнала разследванията да се водят като война, с многобройни атаки по различни фронтове, извършвани от различни клонове на армията и полицията, провеждани със зашеметяваща сила и бързина. Но пък повечето случаи, по които работя, не представляват заплаха за националната сигурност.
Засега информацията е поверителна и я държат далеч от новините. ФБР и Министерството на отбраната продължават неуморните си усилия, за да се уверят, че нищо, докосвано от Робърта Прайс, не е попаднало в складовете на армията, на самолетоносач, претъпкан с войници, на подводница, въоръжена с ядрени ракети, в ръцете на момчетата на бойното поле. Анализите на ДНК и отпечатъците бяха потвърдени. Факт е, че Робърта Прайс и Дон Кинкейд са еднояйчни близначки, двете страни на едно и също зло, клонинги, както ги наричат някои следователи. Сестри, израснали поотделно, но по-късно събрани отново и създали катализатор, сътворил ужасяващи технологии и причинил многобройни смъртни случаи.
— Страхът — казвам. — Заради него Марино търчи като луд из града. Вижда смърт всеки ден, но когато това става в случаите, по които работиш, започваш да се самозалъгваш, че можеш някак да контролираш положението или го разбираш достатъчно добре.
— Пушенето на цигара пред аптека „Монк“ му дойде в повече — отбелязва Бентън. В същия момент телефонът му иззвънява.
— След онова, което видя в хранилището? Предполагам, че е така — съгласявам се. — Определено знае какво е можело да се случи.
— Мога да ти предложа уместен подход — казва Бентън на този, който се обажда. — Основан е на факта, че това е човек, който се чувства напълно оправдан. Направила е услуга на света, като е очистила лоши хора.
Разбирам, че говори за Тара Грим, която бе арестувана, но още не е обвинена. ФБР сключват сделки и са готови да преговарят с нея в замяна на информация за останалите в затвора, като надзирателя Мейкън, които са я подпомагали при наказването на определени затворнички, в сътрудничество с една умна отровителка, която се нуждаела от упражнения.
— Трябва да се позовеш на нейната истина — дава Бентън съвети по телефона. — А тя е, че не е извършила нищо нередно. Дала на Бари Лу Ривърс последна цигара, чийто филтър бил напоен с… Да, аз бих го казал направо, но намекни, че разбираш защо това не е нередно според нея. Да, добра идея. Ще бъде екзекутирана и бездруго ще умре — милостив край в сравнение с онова, което тя е причинила на хората, редовно тровени с арсеник. Да, правилно. Не е милостиво да изпушиш цигара, напоена с ботулинова отрова. Ужасен начин да умреш, но не споменавай тази част.
Бентън довършва кафето си, като слуша внимателно и наблюдава реката.
— Придържай се към това, което тя иска да вярва за себе си. Точно така — ти също мразиш лошите хора и можеш да разбереш изкушението на човек, готов да вземе правосъдието в собствените си ръце… Това е теорията. Може би Тара Грим, която е разумно да наричаш „директор Грим“, ще потвърди властта си… Да, винаги става дума за власт. Може би тя ще ти признае, че е било цигара или последна вечеря — каквото и да е, но само е искала да се увери, че Бари Лу Ривърс и другите са си получили заслуженото. Причинили са им това, което те са причинили на жертвите си. Зъб за зъб, с още нещо в добавка. Леко завъртане на ножа за всеки случай.