— Баща ви работил ли е тук?
— Не, никога — усмихва се тя. — Не мога да си представя баща ми да надзирава две хиляди жени. Щеше да му доскучае ужасно, макар някои от тях да са много по-лоши от мъжете. Той беше нещо като Арнолд Палмър2, който дава съвети относно дизайна на игрищата за голф. Беше много прогресивен човек. Голям брой затвори се допитваха до него за съвет. В „Ангола“, например, има стадион за родео, вестник и радиостанция. Някои от затворниците са прочути ездачи и умело изработват кожени, метални и дървени изделия, които продават.
Грим разказва всичко това, сякаш не е убедена, че е много добро. После добавя:
— Тревогата ми относно вашите случаи е дали са заловени всички замесени.
— Надявам се.
— Е, поне знаем със сигурност, че Дон Кинкейд е в затвора, и се надявам да си остане там. Да убиваш невинни хора без причина… Чух, че имала психически проблеми заради стреса. Представете си само! Ами стресът, причинен от самата нея?
Преди няколко месеца Дон Кинкейд беше преместена в държавната болница „Бътлър“, където лекарите трябва да определят дали е достатъчно вменяема, за да бъде съдена. Симулации и тактики на защитата. Или, както казва моят главен следовател, Пийт Марино: „Пипнаха я, а тя пипна лудост“.
— Трудно ми е да си представя, че съвсем сама е планирала как да унищожи невинни хора. Но най-лошото е онова нещастно момченце.
Тара дрънка за неща, които не й влизат в работата, но нямам друг избор освен да я изслушам.
— Убийството на безпомощно дете, което си играело в задния двор, докато родителите му били в къщата. Няма прошка за нараняването на дете или животно — казва тя, сякаш нараняването на възрастен е приемливо.
— Чудех се дали ще е добре снимката да остане у Катлийн — променям темата, защото не искам да потвърждавам или отхвърлям информацията й. — Мисля, че тя би искала да я запази.
— Предполагам, че не може да навреди с нищо — отвръща Грим, но не изглежда убедена. Когато протяга ръка, за да ми върне снимката, по погледа й разбирам какво мисли.
„Защо й дава негова снимка?“ Макар и непряко, Катлийн Лоулър е причина за смъртта на Джак Филдинг. Не, не е непряко — ядосвам се. Правила е секс с малолетен, а Дон Кинкейд, роденото от връзката им дете, е виновна за убийството му. Това си е съвсем директно.
— Не знам дали Катлийн е виждала негови скорошни снимки. — Прибирам снимката в плика. — Просто аз реших да го запомня такъв, какъвто беше в по-добри времена.
Не мога да си представя Катлийн да види снимката и да не се разкрие пред мен. Ще видим кой кого ще манипулира.
— Не знам дали сте наясно защо я преместих в защитена килия — казва Тара.
— Просто знам, че е била преместена — отговарям нарочно неопределено.
— Господин Бразо не ви ли обясни? — Тя ме поглежда със съмнение и обляга ръце върху спретнатото си дъбово бюро.
Ленард Бразо е адвокат по наказателни дела, а причината да се нуждая от такъв е, че когато Дон Кинкейд бъде съдена за опита да ме убие, не възнамерявам да поверя благополучието си на някой претрупан с работа помощник-прокурор. Не се съмнявам, че екипът адвокати, които я защитават безплатно, ще измислят някакво оправдание за това, че бях нападната в собствения си гараж. Ще твърдят, че аз съм виновна, задето ме е нападнала в тъмното. Жива съм само защото извадих страхотен късмет. Докато седя в обраслия с бръшлян кабинет на Тара Грим, ме тормози мисълта, че всъщност заслугата за собственото ми спасение не е моя.
— Доколкото разбрах, тя е била преместена в защитена килия заради собствената й безопасност — отговарям и си представям камуфлажната жилетка с вградени керамични плочки.
Спомням си грубия найлон на бронираната жилетка, миризмата на ново и тежестта й, когато я метнах на рамо в тъмния студен гараж онази нощ, след като я бях взела от задната седалка на джипа.
— Преместването й в „Браво“ може би ви е изпълнило с колебания относно това, което ще видите тук, в Савана — отбелязва Тара. — Може би нямате желание да търсите нещо опасно след всичко, което сте преживели.
Виждам вихрушката от бели петънца на скенера на първата жертва, прободена от Дон Кинкейд с инжекционен нож. Яркобели частици, съсредоточени около малка рана с размера на илик и вкарани дълбоко в органите и тъканите в гръдния кош. Като бомба, избухнала вътрешно. Ако беше свършила онова, което започна, когато се нахвърли върху мен със същото оръжие, щях да съм мъртва, преди да падна на земята.
— Не разбирам защо сте носили бронирана жилетка в собствения си дом — добавя директорката, изпълнена с любопитство.
2
Американски играч на голф, считан за един от най-великите играчи в историята на голфа. — Б. пр.