Выбрать главу

Не й обяснявам, че част от работата ми към министерството на отбраната е медицинското разузнаване и генерал Бригс искаше да чуе мнението ми относно последните бронирани жилетки, изработени за жените военни. Знам, че жилетката може да спре стоманено острие. Късмет, чист късмет. Спомням си колко бях шокирана, като се погледнах в огледалото, след като всичко приключи. Обагреното ми в червено лице. Оцветената ми в червено коса. За миг усетих металната миризма и чух съскането на червената мъгла, която ме покри в студения тъмен гараж.

— Чух, че кучето ви било с вас в гаража, когато се е случило. Разбира се, ако може да се вярва на новините. Как е Сок? — пита директорката.

Поглеждам ръцете си. Моите чисти ръце с функционални късо подрязани и нелакирани нокти. Поемам си дълбоко дъх и се съсредоточавам върху ароматите в стаята. Не мирише на метал и кръв. Усеща се само уханието на парфюма на Тара. „Есте Лаудер“.

— Добре е.

Отново се съсредоточавам върху нея. Чудя се дали съм пропуснала нещо. Как изобщо заговорихме за спасената хрътка?

— Все още ли е при вас? — поглежда ме тя.

— Да.

— Радвам се. Той е добро куче. Но те всички са такива. Знам, че Катлийн не искаше да го повери на случаен човек и се надява да го прибере, когато излезе.

— Когато излезе? — питам объркано.

— Дон осинови Сок, защото Катлийн не искаше да го вземе никой друг. Ужасно много обича животното — обяснява ми Тара. — Признавам, че е добра към животните. А това би трябвало да ви наведе на мисълта, че те двете имат връзка. Съюз. Катлийн и Дон. Разбира се, Катлийн ще иска да повярвате в обратното, както скоро ще узнаете. Откакто съм директор, Дон посещава майка си около четири пъти годишно и внася пари в затворническата й сметка. Вече спря, разбира се. Двете си пишеха, но полицията изземваше писмата. Това обаче не им пречи да общуват и сега — една затворничка пише на друга. Но вероятно знаете всичко това.

— Няма откъде да го знам.

— Катлийн лъже за това сега, когато Дон има неприятности. Не иска да я смятат за виновна поради близките им отношения. Особено човек, който може да й помогне. Например вие. Или важен адвокат. Катлийн ще каже онова, което смята, че е полезно за нея.

— Какво имахте предвид с думите „когато излезе“? — повтарям въпроса си.

— Знаете, че в наши дни всеки е осъден по грешка — отговаря тя.

— Нямах представа, че някой може да си мисли така за Катлийн Лоулър.

— Тя няма да си върне Сок, освен ако той не доживее до дълбоки старини — казва Тара Грим, сякаш тя лично ще се погрижи за това. — Радвам се, че е при вас. Ще ми бъде неприятно, ако едно от спасените и обучени от нас кучета отново се окаже бездомно или попадне в лоши ръце.

— Мога да ви уверя, че Сок никога няма да е бездомен или в лоши ръце.

Никога не бях виждала животно, което да е толкова привързано към мен и да ме следва навсякъде като сянка.

— Повечето ни хрътки са от състезателната писта в Бирмингам. Оттам дойде и Сок — обяснява ми тя. — Пенсионират ги, а ние ги вземаме, за да не ги приспят завинаги. Хубаво е да се напомня на затворничките, че животът е дар от Бога, а не право. Може да бъде отнет или даден. Когато взехте Сок, не знаехте, че принадлежи на Дон Кинкейд, нали?

— Той беше в задната стаичка в една неотоплена къща в Сейлъм през зимата и нямаше храна.

Директорката може да разпитва, колкото си иска. Не възнамерявам да споделям кой знае какво с нея.

— Взех го у дома, докато решим какво да правим с него.

— А после Дон се е появила, за да го вземе — обажда се Тара. — Дошла е в къщата ви онази нощ, за да си вземе кучето.

— Интересно откъде сте чули това — отговарям и се чудя откъде ли й е хрумнала подобна абсурдна идея.

— Вашият интерес към Катлийн е загадка за мен — казва тя. — Не смятам, че е най-разумният ход за човек във вашето положение. Споделих това с господин Бразо, но той, естествено, не пожела да ми обясни истинския ви мотив за срещата с Катлийн. Нито пък защо сте толкова мила с нея.

Нямам представа за какво говори.

— Ще бъда откровена — казва директорката. — В определени часове през деня затворничките, които имат привилегията да ползват имейл, получават достъп до компютърната зала. Всичко, което изпращат и получават, минава през имейла на затвора, който се наблюдава внимателно; има и филтри. Знам, че тя ви е писала през последните месеци.

— Значи знаете също, че така и не й отговорих.

— Наясно съм с всички връзки на затворничките с външния свят, независимо дали става дума за имейли или обикновени писма по пощата.