Выбрать главу

- Темпъл! - долетя отгоре дрезгавият вик на Коска.

- Ето го твоя водач, вика те - каза Суфийн. - Ще трябва да им дадеш водата си по-късно.

Темпъл му подхвърли манерката и тръгна нагоре по склона.

- Ти го направи. По-късно ще са в ръцете на Инквизицията.

- Все по лесния път, а, Темпъл? - провикна се след него Суфийн.

- Винаги - промърмори под носа си Темпъл. Не се срамуваше от това.

- Добре дошли, господа, добре дошли! - Коска свали с театрален жест натруфената си шапка при вида на славните им работодатели, приближаващи в стегната формация около един огромен, обкован със стомана фургон. Въпреки че Стареца за пореден път беше спрял, слава богу, да пие преди няколко месеца, поведението му все още беше като на леко пийнал. Имаше очевидна непохватност в движенията на кльощавите му ръце, клепачите му вечно бяха лениво притворени, а речта му беше безгрижно завалена. Още повече че той по принцип си беше непредсказуем и човек никога не знаеше какво ще каже или направи в следващия момент. Някога Темпъл намираше тази му непредсказуемост за вълнуваща, все едно да гледаш колелото на късмета да се върти, тръпнещ в очакване да разбереш какво ще ти се падне. Напоследък беше по-скоро като да клечиш свит на кълбо под буреносен облак, без да знаеш къде ще удари следващата мълния.

- Генерал Коска. - Началник Пайк, глава на Инквизицията на Негово Кралско Величество в Старикланд, човекът с най-много власт на петстотин мили околовръст, пръв слезе от коня. Лицето му беше изгорено до непознаваемост - очите му бяха вкопани насред розовата маска на огромния белег, а единият край на устните му беше повдигнат в нещо, което можеше да мине за усмивка, но по-скоро беше гаден номер, скроен от опустошителния огън. Една дузина едри практици, облечени от глава до пети в черно, с черни маски на лицата и въоръжени до зъби, се наредиха около него.

Коска, без всякакво притеснение от присъствието им, обходи с усмивка долината:

- Мулкова гори, както виждам.

- По-добре в пламъци, но в ръцете на Съюза, отколкото проспери-ращ в ръцете на бунтовниците - каза инквизитор Лорсен, докато слизаше от коня си. Беше слаб, изпит, с плам в погледа. Темпъл му завидя за последното. За вярата в правотата на сътвореното, без значение от злините, с които е постигнато.

- Именно, именно - каза Коска. - Мнение, зад което жителите на Мулкова безсъмнено застават единодушно! Познавате сержант Дружелюбния, а това е господарят Темпъл, нотариус на дружината.

Последен от коня слезе генерал Бринт. Подобно начинание беше от особена трудност за него, откакто в битката за Осранг беше изгубил по-голямата част от ръката си и цялото си чувство за хумор. Сега носеше левия ръкав на пурпурната си униформа сгънат и пришит към рамото.

- Значи сте готов за спорове по договора - заяви той, докато оправяше колана на сабята си, после изгледа Темпъл, все едно беше чумав.

- Второто нещо, от което се нуждае наемникът, е добро оръжие. -Коска плесна бащински с длан рамото на Темпъл. - Първото е добър юрист.

- А къде се нарежда пълната липса на морал и скрупули?

- На пето място - отвърна Темпъл. - Веднага след късата памет и остроумието.

Началник Пайк гледаше изпитателно Суорбрек, който не беше спрял да си води бележки.

- А какви услуги предлага този тук на дружината ви?

- Това е Спилион Суорбрек. Моят биограф.

-Просто скромен разказвач на истории! - Суорбрек се поклони енергично на началника. - Въпреки че смело мога да заявя, че моите истории са способни да разплачат зрял мъж.

- В хубавия смисъл на думата? - обади се Темпъл.

Разказвачът може би го чу, но отмина това без коментар. Беше пре-калено зает със самовъзхвали:

- Аз списвам истории за героизъм и приключения, вдъхновение за всеки поданик на Съюза! А днес благодарение на чудото, наречено печатарска преса, сътворено от Рималди, те достигат до все повече хора. Предполагам, запознат сте с моята „Предания за Харод Велики“ в пет тома? - Не последва отговор. - В която изковавам с думи чутовната величественост на сътворението на Съюза? - Отново тишина. - Или с поредицата ми в осем тома, озаглавена „Животът на Касамир, героя на Ан-гланд“? - Пълно мълчание. - В която повдигам булото на величието на отминалите времена, за да разкрия под него падението на настоящето?

- Не. - По подобното на размекнат восък лице на Пайк нямаше и следа от емоции.

- Ще ви ги изпратя, началник!

- Може да използвате откъси от тях за извличане на самопризнания от затворниците - промърмори под нос Темпъл.

- Не си правете труда.

-В никакъв случай, началник, за мен ще е удоволствие! Генерал Коска ми позволи да се присъединя към него в настоящата кампания, през което време той разказва, а аз записвам подробностите от славната му кариера на наемник. Възнамерявам да го направя главен герой в следващата ми и най-успешна творба.