- Аз не намирам нищо особено във въздуха - отбеляза ведро Темпъл с известно облекчение от края на конфронтацията.
- Моля да извините генерала - каза Пайк. - Той е прекалено отдаден на службата си.
- Винаги съм склонен да прощавам чуждите слабости - каза Коска.
- В края на краищата, аз самият имам не една и две.
Пайк дори не направи опит да го обори.
- Имам още работа за вас - каза вместо това. - Инквизитор Лорсен, бихте ли обяснили? - После той обърна гръб на присъстващите, сякаш срещата му с тях само отвличаше вниманието му от птиците, които беше дошъл да нахрани.
Лорсен пристъпи напред, очевидно наслаждаващ се на момента.
- Бунтът е към края си. Инквизицията е на път да изкорени всички предатели на короната. Някои от бунтовниците обаче успяха да избягат и сега са пръснати през проходите и отвъд тях, из нецивилизования Запад, където, без съмнение, ще продължат да сеят раздор и неподчинение.
- Копелета, страхливци! - Коска се плесна гневно по бедрото. - Толкова ли не можаха да останат и да бъдат избити до крак като мъже? Аз съм твърдо за това хората да сеят ечемик например, за да го превръщат в напитки, но раздор и неподчинение - каква наглост!
Лорсен присви подозрително очи, но продължи:
-По политически съображения армията на Негово Величество не може да продължи да ги преследва.
-Политически съображения... - намеси се Темпъл - като законни граници например?
- Именно - отвърна Лорсен.
- О, аз никога не съм ги приемал много на сериозно - каза Коска, загледан в пожълтелите си грапави нокти.
- Именно - включи се Пайк.
- Искаме Дружината на Милостивата ръка да мине планините и да наложи мир в Близка страна чак до река Сокуая. Гнилата плът на бунта трябва да бъде изрязана веднъж завинаги. - Лорсен отсече с длан въображаемата гнилоч пред себе си и повиши глас. - Трябва да прочистим тази клоака на покварата, която оставихме прекалено дълго да гнои на самата ни граница! Тази преливаща. помийна яма! Тази задръстена канавка, която непрестанно бълва смрад и хаос в Съюза!
Темпъл забеляза, че за човек, смятащ се за противник на лошите миризми, инквизитор Лорсен притежаваше истинска дарба по отношение на свързаните с лайна метафори.
- Е, никой не обича задръстените канавки - съгласи се Коска. - Освен онези, които живеят в тях, предполагам, и се изхранват с каквото намерят в тинята. Прочистването на задръстени канавки е наш специалитет, нали така, сержант Дружелюбен?
Едрият сержант вдигна поглед от заровете само колкото да свие рамене, после се върна към заниманието си.
- По принцип Темпъл е лингвистът на дружината, но ако позволите, този път ще опитам аз да преведа казаното. - Стареца засука напомаде-ния си мустак. - Искате от нас да погнем като чумата заселниците в Близка страна. Искате от нас всеки заловен бунтовник и укрилите го хора да послужат за урок на останалите. Искате да им покажем, че нямат друго бъдеще освен онова, дадено им по милостта и волята на Негово Кралско Величество. Да ги накараме сами да се хвърлят в приветстващата ги прегръдка на Съюза. Доближавам ли се до същината на идеята ви?
- Достатъчно близо сте - промърмори началник Пайк.
Темпъл установи, че се поти. Когато вдигна ръка да избърше челото си, тя трепереше. Но какво можеше да направи?
- Договорът ви вече е изготвен. - Лорсен извади свитъка с голям червен восъчен печат в единия му край.
Коска махна пренебрежително с ръка:
- Нотариусът ми ще го прегледа. Аз не ги разбирам много тия юридически дрънканици. Аз съм просто войник.
- Достойно за възхищение - отбеляза Пайк и повдигна едва-едва едната си оголяла вежда.
Темпъл прокара изцапания си с мастило показалец по красиво изписаните параграфи, зашари с очи от един на друг, после се хвана, че все повече поглежда нервно над пергамента, и си наложи да продължи да чете.
- Ще ви придружа по време на тази експедиция - каза Лорсен. -Имам списък със селища, за които подозираме, че укриват бунтовници. Или че са средища на бунтовнически дух.
- Нищо по-лошо от бунтовническия дух - усмихна се широко Коска.
- В частност Негово Високопреосвещенство архилекторът предлага награда от петдесет хиляди марки за залавянето на главния подбудител на въстанието жив, онзи, когото бунтовниците наричат Контъс. Същият е известен с други имена, например Симок. Духовете го наричат Черна трева. В клането при Ростод използва името...
- Без повече имена, имайте милост! - Коска разтри слепоочията си, сякаш внезапно го бе налегнало главоболие. - След битката за Афие-ри, където получих рана в главата, страдам от ужасяващо къса памет за имена. Този факт е постоянен източник на срам и унижение за мен, но сержант Дружелюбния помни всякакви подробности. Ако вашият човек Коншъс е.