Според Лорсен никой от тях не се интересуваше от нищо друго освен от личната си изгода. При все привързаността на Коска към него нотариусът на дружината беше най-големият негодник в групата - егоистичен, алчен и подмолен, толкова мазен, че можеше да служи за смазване на осите на каруца. Лорсен потрепери от погнуса, обхождайки с поглед останалите лица около огромния фургон на началник Пайк: низвергнати боклуци от всякакви раси, мелези от всякакъв сорт, белязани, мърляви, ухилени до уши, проточили лиги, зажаднели за плячка и насилие.
Но и мръсните инструменти могат да влязат в употреба за постигане на праведни цели, нали, могат да работят за благородна кауза? Надяваше се да се окаже прав. Бунтовникът Контъс се криеше някъде там, в тази пуста земя, спотайваше се, кроеше подривните си планове, готвеше нови кланета. Трябваше да бъде заловен на всяка цена. И трябваше да послужи за назидание, а Лорсен да обере славата за залавянето му. Погледна за последно към Скуеърдийл - безлюден, притихнал, - сгъна рязко далекогледа и тръгна надолу по склона.
В подножието Темпъл говореше с Коска с онзи негов хленчещ маниер, който Лорсен намираше за така противен:
- Не може ли например... да поговорим с хората?
- Ще го направим - отвърна Коска. - Веднага, след като претърсим града.
- След като ги оберем, имаш предвид.
- Ех, юристи! - плесна го по рамото Коска. - Право в целта!
- Трябва да има по-добър начин.
- Прекарах живота си в търсене на такъв и търсенето ме доведе до тук. Подписахме договор, Темпъл, както сам знаеш, и инквизитор Лорсен ще очаква да спазим задълженията си по него, нали така, инквизиторе?
- Ще настоявам да го направите - изръмжа Лорсен и дари Темпъл с най-злобния поглед, на който беше способен.
- Ако толкова си искал да предотвратиш кръвопролитието - каза Коска, - да беше говорил, преди да подпишем.
Нотариусът примига на парцали.
- Направих го.
Старецът разпери безпомощно ръце към наемниците, които се въоръжаваха, яхаха конете, пиеха, с две думи, приготвяха се за работа.
- Не достатъчно изразително, очевидно. Колко годни за бой имаме?
- Четиристотин трийсет и двама - отвърна незабавно Дружелюбния. Безвратият сержант според Лорсен притежаваше само две свръхестествени дарби: да изглежда заплашително и да борави с числа. - Освен шейсет и четиримата, които решиха, че няма да се включат в тази експедиция, след Мулкова имаме единайсет дезертьори и петима болни.
Коска сви рамене и махна пренебрежително с ръка:
- Загубите са неизбежни. Колкото по-малко на брой, толкова повече слава за всеки, а, Суорбрек?
Писателят, скандална придобивка за подобна експедиция, изглеждаше всичко друго, но не и убеден.
- Ъ. предполагам? - смотолеви той.
- Славата е трудна за броене - каза Дружелюбния.
- Така е, така е - отвърна с прискърбие Коска. - Също като доблестта, добродетелта и всичките му там така търсени, но непостижими ценности. Но колкото по-малко на брой, толкова по-голям дял от печалбата.
- Печалбата може да се брои.
- А също да се претегля, докосва и оглежда с наслада - каза капитан Бракио и потри огромния си търбух.
- Следователно логичното заключение на този спор - Коска засука напомадения си мустак - е, че всички възвишени идеали на този свят не струват пукната пара.
Лорсен цял потрепери от отвращение:
- В подобен свят аз нямам място - заяви той.
Старецът грейна насреща му:
- Но ето ви сега в него. Джубаир на позиция ли е вече?
- Скоро - изръмжа Бракио. - Чакаме сигнала му.
Лорсен пое дъх през стиснатите си зъби. Тълпа ненормалници в очакване на сигнала на най-ненормалния измежду тях.
- Не е прекалено късно. - Суфийн шепнеше, за да не го чуят останалите. - Можем да спрем това.
- Защо да го правим? - Джубаир изтегли меча си, видя страха в очите на Суфийн и му дожаля за него, но същевременно изпита презрение към човека. Страхът е рожба на арогантността. Страхът е мисълта, че всичко на този свят може да се промени, защото не става по Божията воля. Само дето не е така, нищо не може да се промени. Джубаир беше приел това много отдавна. И от момента, в който го направи, не беше изпитвал страх. - Това е по Божията воля - добави той.
Повечето хора просто отказваха да видят истината. Суфийн го изгледа така, сякаш го мислеше за луд.
- Защо Бог ще иска да накаже невинните?
- Не ти е отредено да съдиш кой е невинен и кой - не. Нито пък е отредено на хората да прозрат Божия замисъл. Ако той иска да спаси някого, трябва просто да отклони меча ми.