Можеше ли да ги нарече хора? Опърпани, изпосталели, дори моралът им, по принцип нисък, съвсем се беше сринал. Не, те не бяха типичният пример за човечност. Димбик опита навремето да наложи някаква дисциплина. След уволнението си от армията. След опозоряването си. Помнеше бегло, сякаш гледаше през димна завеса, онзи първи ден в униформа. Толкова красив, застанал пред огледалото. Надъхан от истории за храброст, с бляскава кариера пред себе си. Изпъна отново жалките останки от униформата. Как успя да падне толкова ниско. Долна отрепка. Не, по-долу, лакей на отрепки.
Проследи с поглед славния Никомо Коска да крачи през стаята, подрънквайки с изкривените си шпори, приковал поглед в Темпъл, а мишето му лице - изкривено в злобна гримаса. Отиде до бара, естествено, къде другаде? Грабна бутилка, отпуши я със зъби и изплю тапата. После изгълта на един дъх почти една четвърт.
- Ето го и него! - изграчи Стареца. - Кукувицата в гнездото! Змията в пазвата! Ъ... ъ...
- Червеят в лайното? - подсказа Темпъл.
- Защо не, щом предлагаш? Какво беше казал Вертурио? Не се бой от врага си, но от приятел - винаги. Вертурио, по-мъдър от мен човек! Простих ти! Простих ти, а какво получих като отплата? Надявам се да си водиш бележки, Суорбрек! Можеш да напишеш набързо някоя притча за изкуплението и за цената на предателството. - Писателят побърза да извади молив, а мрачната усмивка на Коска се стопи и лицето му остана мрачно. - Къде е златото ми, Темпъл?
- Не е у мен. - Нотариусът взе свитъка. - Но имам това.
- Ууу, надявам се да е много ценно - кресна Коска и надигна отново бутилката. Дружелюбния беше отишъл до една от игралните маси и подреждаше заровете на купчинки, напълно необезпокоен от покачването на напрежението в стаята. На влизане инквизитор Лорсен кимна отривисто на Димбик и той отвърна със същото, после приглади косата си. Замисли се дали инквизиторът беше сериозен, като каза, че ще му осигури назначение в Кралската гвардия, когато се върнат в Адуа. Най-вероятно не, но човек има нужда от мечти, които да го крепят. Ако не втори шанс, то поне надеждата за такъв.
- Това е договор - каза Темпъл достатъчно силно, че да бъде чут от всички. - Присъединяващ Крийз и заобикалящите го земи към Империята. Съмнявам се, че Негово Сиятелство императорът ще остане очарован да научи за нахлуването в териториите му на въоръжена част, финансирана от Съюза.
- Ще ти дам аз на тебе такова нахлуване, че дълго няма да го забравиш. - Коска хвана дръжката на сабята си. - Къде, по дяволите, е златото ми?
С нарастваща неизбежност ситуацията отиваше към кръвопролитие. Отметнаха се назад палта, сърбящи пръсти се насочиха към дръжките на оръжия, остриета бяха разхлабени в ножниците, зашариха присвити очи. Двама от хората на Димбик извадиха клиновете и освободиха спусъците на заредените си арбалети. Мъжът зад бара спря да бърше чаши и спусна подозрително ръка под него и каквото и да имаше там, Димбик не се съмняваше, че единият му край е заострен. Проследи всичко това с нарастващ ужас. Мразеше насилието. Беше постъпил в армията заради униформите. И маршируването. И...
- Стойте! - кресна Лорсен и тръгна с широка крачка през стаята. Димбик си отдъхна, че имаше поне един човек с авторитет и власт, който все още владееше положението. - Началник Пайк ясно нареди да не влизаме в никакви стълкновения с Империята! Тази експедиция е достатъчен провал и без да разпали война!
- Не ми казвай, че ще се подлъжеш по този фарс - изгледа го с насмешка Коска. - Този си вади хляба с лъжи!
- Не и този път. - Кмета влезе с плавна походка в залата, следвана от двама от биячите си. Единият беше изгубил едното си око, но така беше спечелил двойно повече страховитост. - Документът е подписан от излъчени от градската общност представители и има съответната сила.
- Смятам го за най-добрата си работа. - Ако лъжеше, Темпъл беше още по-самодоволен от обикновено. - Основава се на принципа за неприкосновеност на собствеността, заложен във формирането на Съюза, взима под внимание най-ранните териториални претенции на Империята, в сила е дори съгласно старите минни традиции. Убеден съм, че ще издържи във всеки съд.