- бандити, орда духове, дори дракона на Уердинур, дошъл да си отмъсти.
- Къде е златото ми, Темпъл?
Би предпочел драконът да бе изскочил от земята току пред краката му, отколкото призрачното видение, което излезе на прага на къщата на Бъкхорм. Кой друг, ако не прославеният наемник Никомо Коска?
Някога изящни, сега дрехите му бяха станали на парцал. Ръждивият му нагръдник беше изчезнал и мърлявата му риза висеше отворена отпред, крепяща се на две копчета. Единият му крачол беше разпран и под него се виждаше блед треперещ пищял. От великолепната му шапка нямаше следа и дългите оредели кичури коса, така старателно отгледани, за да прикриват плешивото петно на темето му, се полюшваха на мазни фитили. Обривът на шията беше станал аленочервен, покрит със следи от нокти, и като плъзналата по стената на изба влага, беше избил нагоре, чак до слепоочието на бледото му лице. Ръката му трепереше върху рамката на вратата, поклащаше се несигурно, приличаше на прясно изровен труп, съживен за развлечение на някой магьосник с черно чувство за хумор.
Той извърна обезумелите си кървясали очи към Темпъл и плесна ръка на дръжката на сабята си - единственото нещо, което беше успял да съхрани от някогашното си величие.
- Точно като края на евтино романче, а, Суорбрек? - Писателят изпълзя от тъмнината зад гърба му. Беше също толкова мръсен, бос, едното стъкло на очилата му беше напукано, потриваше нервно длани. - Завръщането на злодея!
Суорбрек облиза устни и не отговори. Може би не беше сигурен кой е злодеят в метафората.
- Къде е Бъкхорм? - извика Шай и насочи опънатия си лък към Кос-ка.
Писателят се примъкна боязливо зад гърба му.
Стареца обаче не се плашеше така лесно.
- Както разбрах, кара добитък към Хоуп заедно с тримата си най-го-леми синове. Стопанката на дома е вътре, но за беда не е в състояние да приема посетители. Видите ли, с вързани ръце е в момента. - Коска облиза устни. - Дали някой от вас не носи нещо за пиене?
- Оставих моето при задругата, оттатък билото - кимна на запад Шай. - Осъзнах, че подръка ли ми е - изпивам го.
- Винаги съм имал същия проблем - каза Коска. - Бих помолил някой от хората ми да ми налее чаша, но благодарение на страховитите умения на господаря Лам и долните машинации на господаря Темпъл дружината е съвсем оредяла.
- И ти имаш роля в това - каза Темпъл.
- Самата истина. Живееш ли достатъчно дълго, рано или късно виждаш всичко да се руши пред очите ти. Но аз все още имам няколко скрити коза в ръкава си. - Коска изсвири остро с уста.
Вратата на хамбара се отвори и няколко от децата на Бъкхорм излязоха отпред. Очите им бяха ококорени от страх, а бузите им - мокри от сълзи. Най-отзад вървеше сержант Дружелюбния. На едната му китка още имаше окова, на която висеше другата - разбита. Широкото острие на сатъра в ръката му просветна.
- Здравей, Темпъл - каза той равнодушно, все едно се разминаваха в таверна.
- Здравей - изграчи Темпъл.
- Господарят Хеджес също бе така добър да се присъедини към нас. - Коска посочи нещо зад гърбовете им, но показалецът му се тресеше така силно, че не беше лесно да се каже точно към какво. Темпъл се огледа и забеляза, че на върха на кулата край портата се беше появила тъмна фигура. Самопровъзгласилият се герой от битката за Осранг беше насочил арбалет надолу.
- Много съжалявам за това - провикна се той.
- Като толкова съжаляваш, хвърли арбалета - изръмжа Шай.
- Искам си само онова, което ми се полага! - викна той.
- Ще ти дам аз на теб каквото ти се полага, подмолно...
-Може би ще установим на кого какво се полага, но после, сега трябва да намерим парите, нали така? - каза Коска. - И като първа крачка в тази посока традицията повелява вие да хвърлите оръжия, прав ли съм?
Шай се изплю на земята и лъкът й не помръдна:
- Майната ти!
Лам разкърши врат:
- Ние не държим много на традициите.
- Сержант Дружелюбния? - свъси вежди Коска. - Ако те не хвърлят оръжие, докато преброя до пет, убий едно от децата.
Дружелюбния намести пръсти около дръжката на сатъра.
-Кое?
- Какво ме интересува? Избери някое?
- Предпочитам да не го правя.
Коска извъртя с досада очи към небето:
- Хубаво, най-голямото, тогава. После карай надолу. Трябва ли аз да мисля за всички подробности?
- Исках да кажа, предпочитам да не.
- Едно! - кресна Стареца.
Никой дори не понечи да свали оръжие. Напротив, Шай се надигна леко на стремената и го погледна навъсено иззад тетивата.