- Ако детето умре, ти си следващият.
-Две!
- А след него ти! - За герой от войната гласът на Хеджес се извиси твърде писклив.
- А после всички останали - изръмжа Лам и разкърши рамене.
Суорбрек се беше вторачил в Темпъл иззад рамото на Коска с вдигнати безпомощно длани, сякаш казваше: „Какво може да направи в такава ситуация разумен човек?“.
- Три!
- Спри! - извика Темпъл. - Просто. спри, мамка му! - Слезе от коня.
- Какво си мислиш, че правиш - кресна му Шай с изкривена на една страна покрай перата на стрелата уста.
- Тръгвам по тежкия път.
Темпъл тръгна бавно през двора. Ботушите му изжвакаха в покритата със слама кал, вятърът разроши леко косата му. Не тръгна с усмивка както Кадия към тъмните силуети на ядачите, когато влязоха във Великия храм. Костваше му огромно усилие и беше притворил очи, сякаш вървеше срещу вихрушка. Но продължи да върви.
Слънцето проби облаците и проблесна болезнено ослепително в извадената стомана. Беше го страх. Зачуди се дали няма да се напикае в гащите. Това не беше лекият път. В никакъв случай. Но беше верният път. Ако имаше Бог, той беше справедлив съдия, който следи всеки да получи заслуженото. Затова Темпъл се свлече на колене пред Коска, вдигна глава, погледна го право в кървясалите очи и се зачуди колко хора беше избил през дългата си кариера на наемник.
- Какво искаш? - го попита.
Бившият генерал го погледна учудено:
- Златото си, разбира се.
- Съжалявам. - И наистина съжаляваше. - Няма го вече. Контъс го взе.
- Контъс е мъртъв.
- Не е. Хванахте грешния човек. Контъс взе парите и с тях е свършено. - Не се опитваше да прозвучи искрено или убедително като преди. Просто гледаше съсухреното лице на Коска и каза истината. И въпреки страха, голямата вероятност да умре в следващата секунда и леденосту-дената вода, която се просмукваше нагоре по крачолите му, се почувства добре.
Настъпи тягостно, изпълнено с ужас мълчание. Коска гледаше в Темпъл, Шай - в Коска, Хеджес - в Шай, Суийт - в Хеджес, Дружелюбния - в Суийт, Лам - в Дружелюбния, а Суорбрек - навсякъде. Всичките готови, затаили дъх.
- Ти ме предаде - каза Коска.
-Да.
- След всичко, което направих за теб.
-Да.
Треперещите пръсти на Стареца се насочиха към дръжката на сабята му.
- Заслужаваш да те убия.
- Вероятно - призна Темпъл.
- Искам си парите - каза Коска и в тона му се промъкна жалостива нотка.
- Не са твои. Никога не са били. А и за какво са ти?
Коска примига объркано и ръката му потрепери несигурно над дръжката на сабята.
- Ами... мога да ги използвам да си върна херцогството...
- Не го искаше, докато беше в ръцете ти.
- Ами. пари са.
- Ти дори не обичаш парите. Когато се сдобиеш с тях, ги пропиляваш с лека ръка.
Коска понечи да спори, но видя очевидната истина в тези думи и замълча. Вторачи се в Темпъл, пъпчасал, треперещ, прегърбен и състарен до неузнаваемост, така, сякаш го виждаше за пръв път.
- Понякога - промърмори - си мисля, че въобще не приличаш на
мен.
- Старая се. Какво искаш?
- Искам. - Коска примига и погледна към децата - Дружелюбния с ръка на рамото на едното и сатър в другата. После към Лам с меч в ръка и мрачен като гробокопач. Към Шай, насочила лък към него. Към Хеджес, насочил арбалет към нея. И кльощавите му рамене увиснаха.
-Искам да мога да направя всичко отново. Да го направя. както трябва. - В очите на Стареца избиха сълзи. - Как се превърнах в това, Темпъл? Имах толкова качества. Толкова много възможности. Пропилени. Изнизаха се през пръстите ми като пясък. Толкова разочарования.
- Повечето си ги причини сам.
- Естествено. - Коска потрепери, докато въздишаше тежко. - Но от тях боли най-много. - Посегна към сабята.
Но тя не беше там. Той сведе озадачен поглед към празната ножница.
- Къде ми е. ъъъ?
Острието изскочи от гърдите му. Двамата с Темпъл го зяпнаха еднакво учудени. Слънцето проблесна в острия връх и по мърлявата предница на ризата му изби кърваво петно. Суорбрек пусна дръжката и пристъпи назад с широко отворена уста.
- О - каза Коска, докато се свличаше на колене. - Ето къде била.
Зад гърба на Темпъл изтрака арбалет и почти в същата секунда - втори. Той се хвърли настрани и се просна на една страна в калта.
Хеджес извика и изпусна арбалета си. Дланта на едната му ръка беше пронизана от къса стрела. Суийт свали своя, първоначално леко учуден, после - видимо доволен от изстрела.
- Наръгах го - промърмори Суорбрек.