Освен понякога, когато мислеше за планината и плачеше. И Лам все още носеше меча на кръста си. Онзи, който взе от баща й.
Темпъл си взе стая по-нагоре по пътя и окачи табела над вратата: „Темпъл и Кадия: договори, чиновнически услуги и дърводелство“.
Роу го попита:
- Този Кадия, той не идва често насам, нали?
- И никога няма да дойде - каза й Темпъл. - Но човек се нуждае от някого, върху когото да хвърля вината.
Започна да работи вътре със закони, което за местните хора беше почти равносилно на магия. Децата се тълпяха да надничат през прозореца му, да го гледат как пише на светлината на свещ на масата. Понякога Роу ходеше там и той й говореше за звездите, за Бог, за дърво и строене на къщи, за законите, за всички чудни места, където беше пътувал, и за езиците, които тя дори не знаеше, че съществуват.
- На кого му е притрябвал учител? - попита Шай. - Мен ме учиха с колана.
- И виж каква си сега - каза й Роу. - Той знае много неща.
Шай изсумтя.
- Голям глупак е за мъдреца, какъвто го изкарваш.
Но веднъж Роу се събуди от лош сън посред нощ и като слезе долу, ги видя. Целуваха се. Имаше нещо в това как Шай го докосваше. Нещо, което я накара да мисли, че не го смяташе за чак такъв глупак, както каза.
Понякога излизаха с фургона на разходка из фермите. Всяка седмица се появяваха нови къщи, продаваха се, купуваха се. Роу и Пит седяха на капрата до Шай, а Лам яздеше отстрани. Винаги вторачен замислено в далечината и винаги с ръка на меча.
Шай му каза:
- Там няма нищо, за което да се тревожиш.
А той, без да я поглежда, отвърна:
- Точно тогава трябва да се тревожиш повече.
Един ден се прибраха малко преди затварянето на магазина. Дългите облаци бяха розови над главите им, а слънцето беше слязло ниско над земята. Подухваше вятър, разнасяше прахоляка по улицата и караше стария ветропоказател да скърца. Нямаше минаващи през града задруги и наоколо беше тихо. Отнякъде се чуваше детски смях. На отсрещната веранда една баба се полюшваше на скърцащия си стол, а пред магазина беше вързан само един - непознат за Роу - кон.
- Някои дни просто всичко се получава - каза Шай и погледна назад към почти празния фургон.
- Други - не - довърши вместо нея Роу.
Вътре беше тихо, чуваше се само лекото похъркване на Уист, който седеше зад тезгяха, качил крака отгоре. Шай ги свали рязко оттам и той се събуди.
- Наред ли е всичко? - попита го.
- Ааа, слаба работа, цял ден мъртвило - каза той и разтърка очи.
- Всичките ти дни на теб са мъртвило - каза му Лам.
- А твоите, като са се забързали. Един чака отзад. Каза, че имал работа с тебе.
- С мен? - попита Шай.
Роу чу стъпки в дъното на магазина.
- Не, с Лам. Как каза, че ти е името? - провикна се той назад.
Един мъж избута настрани провесените от тавана намотани въжета
и излезе напред в светлото.
Беше голям, много висок - главата му почти опираше в гредите на тавана. Носеше меч с дръжка от издраскан тъмносив метал. Точно като този на Лам. Като този на баща й. Имаше голям белег на едната страна на лицето си и светлината на догарящата свещ блещукаше в окото му. Сребристо метално око, гладко като огледало.
- Казвам се Коул Тръпката - каза той. Гласът му беше тих, хриптящ и накара косата на Роу да настръхне.
- По каква работа си дошъл? - попита Шай.
Тръпката погледна ръката на Лам, онази с липсващия пръст, и каза:
- Ти знаеш по каква работа съм дошъл, нали?
Лам само кимна леко и лицето му придоби мрачно изражение.
- Ако си дошъл да създаваш неприятности, качвай се обратно на коня си и да те няма! - Гласът на Шай беше дрезгав като граченето на врана. - Чуваш ли бе, копеле? Достатъчно неприятности вече...
Лам сложи длан на ръката й - онази със спираловидния белег от въжето.
- Всичко е наред - каза.
- Всичко е наред само ако е дошъл, за да му навра ножа си в.
- Не се бъркай в това, Шай. С него имаме стари сметки. Крайно време беше да ги уредим. - После се обърна към Тръпката и му каза на се-верняшки: - За каквото си дошъл е между мен и теб. Тези тук не ги касае.
Тръпката погледна Шай, после Роу и на нея й се стори, че в другото му око имаше толкова живот, колкото и в металното.
- Така е - съгласи се той. - Да излезем навън?
Двамата слязоха по стъпалата пред магазина, не бързаха, на достатъчно разстояние един от друг и през цялото време не се изпускаха от очи. Роу, Пит, Шай и Уист ги последваха навън и спряха на верандата.