- Викат ми Клей - каза дебелакът с разтреперана от страх двойна брадичка. - Аз държа магазина тук...
- Магазин? Отлично! Може ли да поразгледаме? - В това време хората на Бракио вече излизаха с пълни ръце от магазина под зоркия поглед на сержант Дружелюбния. Със сигурност беше там, за да се увери, че кражбите от общата плячка на дружината ще останат в допустими размери. Кражбите от други места бяха съвсем друга работа, очевидно поощрявани. Суорбрек прехвърли молива из пръстите си. Повторната бележка за липсата на героизъм би била разточителство на усилия.
- Вземете каквото искате - разпери побелели от брашно длани Клей. - Няма нужда от насилие. - Настъпи мълчание, нарушено от шума на трошене на стъкло и дърво и стоновете на човека на земята, който продължаваше да отнася по някой и друг мързелив ритник от наемниците. -Мога ли да попитам защо сте тук?
Лорсен пристъпи напред:
- Тук сме да изкореним предателство, господарю Клей. Да потушим бунт.
- Вие сте от... Инквизицията?
Лорсен не отговори, но мълчанието и видът му го сториха вместо него.
Клей преглътна тежко.
- Тук няма бунт, уверявам ви - каза той, но Суорбрек долови нещо лъжливо в тона му. Нещо повече от разбираема според обстоятелствата нервност. - Ние не се интересуваме от политика.
- Сериозно? - Явно професията на Лорсен изискваше набито око за измама, а той си разбираше от работата. - Вдигни си ръкавите!
- Какво? - Търговецът се усмихна неловко в опит да се измъкне от ситуацията, но Лорсен не можеше да бъде заблуден лесно. Той стрелна с показалец двама от практиците си - здравеняци, с черни маски на лицата и черни качулки на главите - и те се впуснаха напред.
- Съблечете го.
Клей се опита да се отскубне от ръцете им.
- Чакайте.
Един от практиците го фрасна с юмрук в корема и Суорбрек примижа и извърна очи. Другият практик съдра единия ръкав на ризата му и изви ръката му. Дебелите букви, изписани на стария език, тръгваха от китката и стигаха до лакътя. Бяха леко поизбелели от годините, но достатъчно четливи.
Лорсен наклони леко глава да ги прочете.
- „Свобода и справедливост“. Благородни идеали, с които всички сме съгласни. Какво биха казали за това невинните поданици на Съюза, избити от бунтовниците в Ростод, как мислите?
Търговецът тъкмо успяваше да си поеме отново дъх.
- През живота си не съм убил човек, кълна се! - Лицето му беше обсипано с едри капки пот. - Татуировката е просто младежка глупост!
Направих я, за да впечатля жена! Не съм срещал бунтовник от двайсет години!
- Решихте, че престъпленията ви са забравени и можете да се скриете от правосъдието, тук, отвъд границата на Съюза? - Суорбрек досега не беше виждал Лорсен да се усмихва. Надяваше се това да е за пръв и последен път. - Ръката на Инквизицията на Негово Величество е по-дълга, отколкото си мислите. Паметта й също. Кой друг в тази жалка скупчина от колиби симпатизира на бунтовниците?
- Смея да твърдя, че ако до пристигането ни не са го правили - Суорбрек чу Темпъл да промърморва, - ще започнат още преди да сме си тръгнали...
- Никой - разтърси глава Клей. - Никой не мисли лошо тук, аз - най-малко.
- Къде се крият бунтовниците в Близка страна?
- Откъде да знам? Ако знаех, щях да ви кажа!
- Къде е бунтовническият водач Контъс?
- Кой? - Търговецът зяпна неразбиращо. - Не знам.
- Ще видим какво знаете. Вкарайте го вътре. Донесете инструментите ми. Свобода не мога да ви обещая, господарю Клей, но поне справедливостта ще възтържествува днес.
Двама практици повлякоха злощастния търговец към собствения му магазин, вече напълно опразнен от всичко ценно. Лорсен ги последва по петите, по-нетърпелив да се захване с работа, отколкото наемниците по-рано да се впуснат в плячкосване. Процесията завърши практик с полирано сандъче за инструменти в едната ръка. С другата ръка той затвори тихо вратата след себе си. Суорбрек преглътна тежко и се замисли дали да не прибере тефтера с бележките си. Не мислеше, че има какво да се пише за ден като този.
- Защо тези бунтовници си татуират ръцете? - промърмори. - Толкова лесно се разпознават по тях?
Коска примижа към небето и започна си вее с шапката пред лицето, развявайки редките си бели коси.
-По този начин показват отдаденост на каузата обаче. Така няма връщане назад. Гордеят се с тях. Колкото повече се бият, толкова повече татуировки имат. Край Ростод видях един обесен, цялата му ръка беше изписана. - Старецът въздъхна. - От друга страна, на гореща глава хората правят всякакви неща, а после, като им поохладнее кръвта, разбират, че не са били от най-смислените.