В лудницата, предположи Димбик, единственият нормален ще бъде обявен за луд.
Суфийн надуши миризмата на изгоряло във въздуха. Тя извика спомените за други битки, много отдавна. Битки, които трябваше да бъдат водени. Или поне така му се струваше сега. Беше преминал през всякакви битки: в името на страната си, за другарите, за живота му, за прехрана... и сега това, каквото и да бе то. Онези, които допреди малко се опитваха да съборят наблюдателницата, се бяха отказали и в момента във видимо лошо настроение лежаха натръшкани около нея и си подаваха бутилка. В още по-лошо настроение беше инквизитор Лорсен.
- Свършихте работа с търговеца, предполагам? - попита Коска, слизайки по стъпалата на странноприемницата.
- Да - отвърна троснато Лорсен.
- С какъв резултат?
- Той умря.
Коска замълча за момент, после каза:
- Животът е море от тъга и съжаления.
- Някои просто не издържат на настойчиви разпити.
- Слаби сърца, проядени от морална деградация, мисля аз.
- Без значение - отвърна инквизиторът. - Продължаваме по списъка на началника. Следва Лобери, а след него - Ейвърсток. Събирайте дружината, генерале.
Челото на Коска се сбърчи - единственият признак на загриженост през целия ден според Суфийн.
- Не може ли да оставим момчетата да пренощуват в града? Да от-починат, да се порадват на гостоприемството на местните...
- Новината за пристигането ни не трябва да достига бунтовниците. За праведния почивка няма - обяви Лорсен без следа от ирония в тона.
- Тежка работа го чака праведния, а? - изпъшка Коска.
Суфийн се почувства истински безпомощен. Изведнъж го налегна ужасна умора, нямаше сила да вдигне ръка дори. Да имаше поне един праведен наоколо, но от всички само той се доближаваше до някакво подобие на праведност. Най-свестният човек в дружината. Не се гордееше с това. Най-свестният червей в купчина тор имаше повече право да се гордее от него. Но той беше единственият наоколо с някаква съвест. Освен Темпъл може би, но пък той всячески се стараеше да убеди и себе си, и околните, че всъщност няма никаква съвест. Видя го, стоеше зад Коска, привел рамене, все едно се криеше от някого, чоплеше и въртеше нервно копчетата на ризата си. Човек, който можеше да бъде всичко, а всячес-ки се стараеше да не бъде нищо. Но насред това безумие и разруха кой го е грижа за нечий пропилян потенциал? Може ли Джубаир да се окаже прав? Дали Бог наистина не е отмъстителен касапин, наслаждаващ се на разруха и смърт. В момента на Суфийн му беше доста трудно да обори подобна мисъл.
Едрият северняк застана на издигнатата веранда на странноприемницата, подпря огромни юмруци на дървения парапет и ги проследи с поглед, докато яхаха конете. Следобедното слънце проблесна в металното топче на мястото на окото му.
- Как ще опишеш това? - питаше в този момент Темпъл.
Суорбрек погледна намръщен застиналия във въздуха молив и внимателно затвори тефтера.
- Може да поразкрася малко случката - каза той.
- Дано да си донесъл достатъчно „украса“, ще ти трябва - изсумтя Суфийн.
В интерес на истината, замисли се Суфийн, днес Дружината на Милостивата ръка демонстрира нетипична за нея сдържаност. Оставиха Скуеърдийл зад себе си с минимални оплаквания от страна на наемниците за малкото плячка и почти никакви жертви - търговецът висеше от наблюдателницата с табела на врата, провъзгласяваща съдбата му за урок към всички бунтовници в Близка страна. Дали бунтовниците щяха да прочетат табелата, Суфийн не знаеше, нито пък дали щяха да си вземат урок. До търговеца висяха още двама обесени.