- От къде си? - попита съдържателят.
- От изток. - Лам повдигна рамене в подгизналото палто. - Североизток. Близо до Скуеърдийл.
Един от тримата, рижият, погледна към Лам, подсмръкна и извърна поглед.
- Далече е. Стотина мили сигурно.
- Може и повече да се окаже по пътя, по който дойдох. А и с тоя проклет фургон. Дъртият ми задник се смля на кайма.
- Е, ако си тръгнал на запад, на твое място бих размислил. Много народ се е запътил натам, зажаднели за злато. Чувам, че са разбунили духовете.
- Сериозно?
- Сигурна работа, приятел - подхвърли оня с коженото палто и подаде глава навън като костенурка от черупката си. Имаше най-дрезгавия и дълбок глас, който Шай беше чувала, а навремето се бе наслушала на продрани гласове. - Плъзнали са из цяла Далечна страна, като мравки от прегазен мравуняк са се изсипали. Разгневени, наточени за уши, също като в доброто старо време. Чувам, самият Санджийд е свалил меча от стената.
- Санджийд? - Съдържателят на пивницата разкърши врат, сякаш изведнъж го бе стегнала яката.
- Самият император на Равнините. - Шай остана с впечатлението, че дъртото копеле се наслаждаваше на страха, който всяваше с приказките си. - Духовете му избили цяла задруга от предприемачи в пустото само преди седмица-две. Трийсет души може би. Отрязали им ушите, носовете, не се съмнявам - и пишките.
- Какво, мамка му, ще ги правят тях? - попита фермерът, погледна тревожно жената дух и потрепери.
Тя не отвърна на погледа му, не отговори, не помръдна дори.
- Ако си решил да вървиш на запад, на твое място бих се сдобил с голяма компания. Много хора, с малко чувство за хумор и много стомана, така бих направил аз. - Онзи се сгуши пак в палтото.
- Добър съвет. - Лам вдигна голямата халба и отпи бавно. Шай преглътна с него. Изведнъж така й се прииска и на нея халба бира. Не, мамка му, трябваше да се махне оттук. Да излезе навън или да се заеме с работа. Само дето Лам не се беше разбързал за никъде, все едно ореше нивата, бавно и полека. - Не съм сигурен накъде ще тръгна обаче.
- А какво те доведе тука? - попита съдържателят.
Лам започна да навива мокрите си ръкави и масивните мускули по покритите му с посивели косми ръце заиграха:
- Последвах едни хора до тук.
Рижият вдигна отново очи. Едното му рамо потрепери и тръпката се изкатери по бузата му. Този път не отмести поглед от Лам. Шай остави ножа да се плъзне от ръкава, скри го зад ръката и горещите й лепкави от пот пръсти стиснаха дръжката.
- И защо? - попита отново съдържателят.
- Запалиха фермата ми. Отвлякоха децата ми. Обесиха приятеля ми - отвърна Лам спокойно, сякаш не беше кой знае какво, и пак надигна халбата.
Изведнъж стана толкова тихо, че Шай го чу да преглъща. Един от търговците, сбърчил тревожно чело, извърна очи към него. Цилиндърът хвана чашата си и Шай видя жилите на ръката му да изскачат - така здраво я беше стиснал. Лийф избра точно този момент да застане на прага на пивницата - блед и подгизнал - и да се заозърта наоколо. Никой не го за-беляза - всички погледи бяха насочени към Лам.
- Лоши хора, безмилостни - продължи той. - Откъдето минат през Близка страна, отвличат деца, а след себе си оставят обесени. За последната седмица съм погребал сигурно една дузина.
- Колко са копелетата?
- Двайсетина.
- Ми да съберем дружина и да тръгнем да ги търсим, а? - предложи съдържателят, въпреки че видът му ясно говореше за това, че би предпочел да си остане, където е, и да продължи да си бърше чашите. Но кой можеше да го вини за това?
- Няма смисъл - поклати глава Лам. - Отдавна са си заминали.
- Добре. Хубаво. Правосъдието ще ги застигне, мисля аз, рано или късно. Правосъдието винаги те застига, така казват.
-Правосъдието ще получи каквото оставя аз от тях. - Лам беше приключил с навиването на ръкавите и явно доволен от резултата, се извърна настрани, подпря се небрежно на бара и се вторачи право в тримата. Преди да влязат, Шай не знаеше какво ще стане вътре, но това, Лам ухилен до уши, разговорлив и непринуден - това не беше очаквала. - Като казах, че отдавна са си заминали, това не е пълната истина. Трима се отделиха от групата.
- Сериозно? - включи се в разговора Цилиндъра.
Лам го погледна право в очите, дълго и изпитателно:
- Самата истина.
- Трима, казваш? - Едната ръка на Красавеца се плъзна предпазливо към дръжката на секирата в колана му. Настроението в стаята рязко се промени и напрежението от предстоящото насилие надвисна като буреносен облак под схлупения таван.