Выбрать главу

- Ей, вижте - поде съдържателят на пивницата, - не искам неприятности в...

- И аз не исках неприятности. Ама, стана тя, каквато стана. Неприятностите така правят. - Той отметна мокрите кичури коса от лицето си и Шай видя очите му - грейнали, широко отворени. Устата му също. Дишаше тежко. Усмихваше се. Не като човек, захванал се с тежка работа. А като човек, изправен пред приятно занимание. Не бързаше да започне, удължаваше момента, наслаждаваше му се. Сякаш са му сервирали вкусно ястие. И тогава Шай видя белезите му така, както не ги бе виждала досега, и по ръцете й плъзна тръпка, премина по гръбнака й и накара всяко косъмче по тялото й да настръхне.

- Проследих тези тримата - каза Лам. - Тръгнах по дирите им и ги следвах в продължение на два дни.

Всички затаиха дъх. Съдържателят отстъпи крачка назад с увиснали в ръцете чаша и парцал, с половинчата усмивка на лицето си. Тримата се извърнаха на столовете и застанаха с лице към Лам и с гръб към Шай и тя осъзна, че неволно пристъпва бавно напред. Усещаше краката си натежали, докато изпълзяваше от сянката покрай стената, сякаш газеше през река от мед. Изтръпналите й пръсти се наместиха около дръжката на ножа. Времето се проточи до безкрайност. Всички затаиха дъх.

- И къде те отведе следата? - попита Цилиндъра и гласът му потрепери.

Усмивката на Лам се разтегли още повече - усмивка на човек, получил именно онова, което най-много е искал за рождения си ден.

- Точно до шибаните ви крака.

Цилиндъра отметна единия край на палтото си и посегна към дръжката на меча.

Лам запрати изотдолу голямата халба и тя се пръсна в главата му, пращайки го по гръб на пода сред парчета натрошена глина и пръски бира.

Нещо изскърца пронизително - фермерът явно се беше опитал да скочи на крака, но вместо това се преметна заднешком през стола.

Рижият отстъпи назад, дали да си направи място, дали от изненада, Шай не разбра, но се озова току пред нея и тя опря плоската част на острието на ножа си в гърлото му, а с другата ръка го сграбчи през раменете.

Някой изкрещя.

Лам прекоси стаята с един скок. Сграбчи китката на Красавеца в момента, в който онзи измъкваше секирата от префърцунения си колан, и я изви нагоре. С другата ръка изтегли ножа му, заби го с всичка сила в чатала му и дръпна острието нагоре. Струите кръв оплискаха и двамата. Красавеца изпищя пронизително, оглушително силно в тясното помещение, свлече се облещен на колене, стиснал в шепи изсипващите се от корема му черва. Лам го просна по очи с мощен удар на дръжката на ножа в тила и писъкът му секна.

Една от жените скочи на крака и запуши устата си с ръка.

Рижият се размърда в ръцете на Шай, но тя го стисна още по-здраво, натисна ножа в гърлото му и прошепна в ухото му:

- Шшт!

Цилиндъра, сега останал без него, се надигна, олюлявайки се, от пода. От раната на челото му течеше кръв. Лам го стисна за врата и го отлепи от пода с такава лекота, сякаш беше парцалена кукла. Засили го напред и размаза физиономията му в дървения бар. Вдигна го и го стовари отново, а главата му изхрущя като строшено глинено гърне. И пак, опръск-вайки с кръв престилката на съдържателя на пивницата, стената зад него, че и тавана. Лам вдигна високо ножа и Шай зърна за миг отражението на ухилената му физиономия в острието. После стоманата описа размазана сива дъга, изчезна в гърба на Цилиндъра и с мощен трясък отвори прясна пукнатина по цялата дължина на дървения бар. Лам го остави прикован за бара, с колене на педя от пода и драскащи по дъските върхове на ботушите му. Целият под наоколо беше опръскан с кръв.

Всичко продължи едва няколко секунди, през които Шай не си пое дъх нито веднъж. Стана й горещо, зави й се свят, стаята беше толкова светла и ярка пред очите й. Замига на парцали. Не разбра какво точно стана. Не беше помръднала от място. Не можеше да помръдне и в момента. Нищо не мърдаше. С изключение на Лам, който вървеше към нея. Половината му лице беше опръскано с черни струйки и капки кръв. Очите му горяха, зъбите му блестяха насред тази налудничава усмивка, дъхът му свистеше в гърлото и излизаше с тихо ръмжене.

- Мамка му, мамка му - проскимтя рижият, но Шай натисна ножа и го укроти на мига. Видя в колана му затъкнат дълъг нож - почти меч - и го извади със свободната си ръка. В следващия миг Лам беше надвиснал над двамата. Главата му почти опираше в гредите на ниския таван. Сграбчи момчето за ризата и го изтръгна от хватката на Шай.

- Говори. - Той шамароса момчето с такава сила, че ако не го държеше с другата ръка, със сигурност щеше да го просне на пода.

- Аз... - смотолеви момчето.