Лам го шамароса отново. Плесницата прозвуча като гръмотевица и накара търговците в другия край на стаята да подскочат от страх, но нито един не помръдна от място.
- Говори.
- Какво.
- Кой командва?
- Кантлис. Така се казва. - И момчето започна да плямпа несвързано, едва смогваше да раздели думите една от друга. - Грега Кантлис. Не знаех що за група са, гадове, исках просто да стигна от тук до там, да изкарам малко пари. Работех на сала, прекарвахме хора през реката, у дома, на изток, един ден заваля, реката придойде и го отнесе, сала и. - Пляс. - Не искахме, истината казвам. - Пляс. - Има големи гадняри с него. Един северняк, Черното му викат, надупчи със стрели стареца. А те всички се смяха.
- Мен да ме чуваш да се смея? - Лам го фрасна през лицето с опакото на ръката си.
Рижия вдигна безпомощно ръка да се предпази и тя се разтрепери пред лицето му.
-Аз не се смях! Не! Ние не искахме да имаме нищо общо с тези убийства, затова си тръгнахме! Трябваше да са само плячкосване и обири, така каза Кантлис, после се оказа, че ще крадем деца и...
Лам го прекъсна с плесница.
- Защо са му децата? - попита той и го зашлеви през подутата луни-чава буза, омазана с кръвта от носа му.
- Има купувач за тях. Всички ще бъдем богати, каза, ако ги закараме там. Каза, че не иска и косъм да пада от главите им. Да са здрави и силни за пътуването.
Лам го шамароса отново и сцепи бузата му.
- Пътуване? Накъде?
- До Крийз, каза, като за начало.
- Това е почти където започва Сокуая - каза Шай, - на другия край на Далечна страна.
- Кантлис има кораб, чака го за пътуване по реката. Нагоре по течението. нагоре.
- До Крийз, а оттам накъде?
Главата на момчето клюмна. Клепачите му запърхаха - губеше съзнание. Лам го шамароса отново по едната буза, после - по другата, накрая го разтърси за ризата.
- До Крийз, а оттам накъде?
- Не каза. Не и на мен. Може на Тавърнър. - Момчето погледна прикования за бара мъж с щръкналата от гърба му дръжка на нож. Според Шай той беше приключил завинаги с говоренето.
- Кой купува децата? - попита Лам.
Главата на момчето се люшна и клюмна. Лам го удари отново и пак, и пак. Една от жените покри с шепи лице, другата беше като закована на-място, изправена до масата. Един от мъжете я придърпа бавно на стола до себе си.
- Кой купува?
- Не знам - смотолеви момчето и от разцепената му уста потекоха кървави лиги.
- Стой тук. - Лам пусна момчето и отиде до Цилиндъра, около чиито ботуши се беше стекла голяма локва кръв. Пресегна се и разкопча колана с меча му, после извади нож от палтото му. Претърколи с крак Красавеца и ококорените му очи се изцъклиха към тавана - вече не беше такъв красавец с изсипаните си навън черва. Свали опръсканото с кръв въже от колана му и се върна при момчето. Под смаяния поглед на изтръпналата, останала без сили Шай започна да връзва единия край на въжето за врата на момчето. Не беше кой знае какъв възел, но достатъчно здрав. Повлече момчето след себе си към вратата и то тръгна като послушно куче.
Лам спря. Съдържателят на пивницата беше излязъл иззад бара и сега стоеше на прага. Пореден пример за това, че няма как да знаеш на какво е способен човек, нито какво ще му хрумне, нито кога ще му хрумне да го направи. Стискаше здраво парцала за бърсане на чаши в ръце, сякаш беше могъщ щит срещу всякакво зло. Шай се съмняваше, че простото парче плат ще му помогне много, но нямаше как да не се възхити на куража му. Молеше се само Лам да не го нареди до Красавеца, проснат в локва кръв на дъските на пода.
- Така не е редно - каза съдържателят.
- А като умреш, това ще го направи ли по-редно? - попита Лам. Гласът му беше тих и спокоен, без всякаква заплаха в него - просто въпрос. Не му трябваше да крещи с пълно гърло - двамата мъртви зад гърба му го правеха вместо него.
Очите на съдържателя се стрелнаха насам-натам, но сред посетителите на пивницата явно нямаше герои, готови да му се притекат на помощ. Всичките имаха такъв изплашен вид, сякаш Лам беше самата смърт. Освен двама - старата жена дух продължаваше да седи невъзмутимо, изпънала гръб, а спътникът й, все така сгушен в коженото си палто, протегнал напред и кръстосал небрежно крака, бавно си наливаше питие в чашата.
- Не е редно - повтори съдържателят, но гласът му беше станал по-слаб и от разредена бира.
- Колкото редно, толкова - каза Лам.
- Трябва да съберем съд и да го осъдим справедливо, да получим отговори...
Лам се надвеси над него.
- Само един отговор те интересува в момента и това е дали искаш да продължаваш да стоиш на пътя ми.
Съдържателят се дръпна настрани и Лам повлече момчето покрай