- Някой ни следва ли? - попита Лийф и се засуети с лъка.
- Я свали това! В тая тъмница в най-добрия случай ще улучиш себе си. В най-лошия - мен. - Шай чу шум от конски копита по пътя зад тях, а също тропот на колелата на фургон. През стволовете на дърветата проблесна светлинката на факла. Преследваха ги хората от Ейвърсток? Или съдържателят на пивницата щеше да се окаже по-голям радетел за правосъдие, отколкото изглеждаше? Тя хвана кокалената дръжка на късия меч и изтегли острието, което проблесна с последната червенина на здрача. Вече не знаеше какво да очаква. Ако самият Ювенс изникнеше от тъмнината и я поздравеше с „добър вечер“, тя просто щеше да вдигне рамене и да го попита накъде се е запътил.
- Стойте, чакайте! - избумтя нечий плътен дрезгав глас. Не беше самият Ювенс. Оказа се мъжът с огромното кожено палто. Появи се на кон, с факла в ръка. - Свой съм! - провикна се той и забави ход.
- Не и за мен - отвърна Шай.
- В такъв случай първо да оправим тая работа. - Той затършува в една от торбите на седлото си, измъкна наполовина пълна бутилка и я хвърли на Шай. Зад него изтрополя фургон, теглен от два коня. Караше го старата жена дух. Сбръчканото й лице бе все така безизразно, а от устата й стърчеше стара обгорена лула за дървесна гъба. Не беше я запалила, тя просто дъвчеше дългия мундщук.
За момент никой не проговори.
- Какво искате? - попита накрая Лам.
Непознатият бавно килна шапка назад:
- Няма нужда да лееш повече кръв, приятелю, ние не сме врагове. Но дори и да бяхме, след онова в пивницата аз със сигурност щях да съм размислил по въпроса. Искам да поговорим, само това. Да ви направя предложение, което ще е от полза на всички ни.
- Говори тогава - каза Шай, издърпа със зъби тапата на бутилката, но не прибра меча.
- Така и ще направя. Казвам се Даб Суийт.
- Как? - намеси се Лийф. - Като скаута от историите ли?
- Точно като него. Аз съм той.
Шай застина с наполовина вдигната бутилка към устата си:
- Ти си Даб Суийт? Човекът, пръв видял Черните планини. - Тя подаде бутилката на Лам, но той я подаде на Лийф, без да я погледне. Лийф отпи и се задави.
Суийт се изкиска дрезгаво.
- Право да ви кажа, планината първа видя мен. От друга страна, духовете са живели в нея стотици години преди това, а преди тях - хората от Старата империя, а преди тях, преди Старите времена - кой знае още кой. Въобще знае ли някой кой в какво е пръв по тия земи?
- Но при извора на Сокуая си убил огромна червена мечка с голи ръце, нали? - попита Лийф и подаде бутилката на Шай.
- Бил съм при извора на Сокуая много пъти, това е вярно, но тая история с мечката малко ме обижда. - По силно сбръчканото лице на Суийт се разтегна огромна дружелюбна усмивка. - Да излезеш с голи ръце срещу мечка, дори малка, е доста глупава идея. Моят предпочитан подход към мечките, а и към опасностите като цяло е „колкото по-далеч - толкова по-добре“. Но минаха толкова години, много вода изтече - паметта ми не е като едно време, признавам си.
- А може би и собственото си име си забравил, а? - каза Шай и отпи от бутилката. Каква глътка й се бе отворила само.
- Мила жено, не бих отхвърлил това като възможност и ако не беше щамповано на вярното ми седло, бих се съгласил с теб на драго сърце. -Той потупа дружески протритата кожа. - Но ето на, Даб Суийт.
- От това, което съм чувала, бях сигурна, че ще си доста по-едър.
- От това, което аз съм чувал, трябва да съм половин миля висок. Хората обичат да приказват. А като заговорят, не зависи от мен колко голям ще ме изкарат, нали така?
- А този дух, тя каква ти се пада? - попита Шай.
Жената отговори вместо него, бавно и тържествено, сякаш държеше реч на нечие погребение:
- Той ми е жена.
- Честно казано - изкиска се дрезгаво Суийт, - понякога се чувствам точно така. Това там е Плачеща скала. Двамата с нея сме обиколили всяко крайче на Далечна страна, на Близка страна и на куп други страни, дето дори си нямат име. В момента сме наети като скаути, ловци и водачи на задруга от предприемачи, отправили се през равнините към Крийз.
- Така, значи - присви подозрително очи Шай.
- Както чух, вие също сте се запътили натам. Нямате кораб да ви чака, за да ви качи нагоре по течението, няма и да намерите такъв, който да спре и да ви качи по пътя, с две думи, сами сте насред равнината и ще трябва да я прекосите пеш, на кон или с фургон. С духовете, плъзнали наоколо, ще ви трябва компания.
- Вашата имаш предвид.
- Не обещавам да душа с голи ръце мечки по пътя, но ви уверявам в едно, познавам Далечна страна. Малцина познават тези земи по-добре от мен. Ако някой може да ви закара до Крийз с уши на главата, това съм аз.