Плачеща скала се покашля и прехвърли лулата в другия край на устата си.
- Така де, това сме Плачеща скала и аз.
- И за какво ти е да ни правиш подобна услуга? - попита Шай. Наистина нямаше представа, особено след това, на което бяха станали свидетели в пивницата.
Суийт се почеса по наболата брада:
- Тази експедиция беше планирана, преди да започнат неприятностите в равнините. В групата има всякакви хора. Неколцина с достатъчно желязо в жилите, но без никакъв опит и с много багаж. - Той изгледа Лам, сякаш го преценяваше като стока. Точно както Клей гледаше купчина зърно за продан. - С тия неприятности в Далечна страна човек, който няма да се погнуси от малко кръв, ще ни дойде добре. - Той отмести поглед към Шай. - А като те гледам, нещо ми подсказва, че ако се наложи да хванеш острие, ръката ти няма да трепне.
Шай претегли меча в ръка:
- Справям се колкото да не го изпусна. Какво предлагаш?
- Обикновено човек влиза в задругата с уменията си или с пари. Делим провизии и екипировка и си помагаме с каквото можем. Този едрият...
- Лам.
- Стига, бе? - повдигна учудено вежди Суийт.
- Име като всяко друго - отвърна Лам.
- Не отричам. Ти влизаш без пари. Видях с очите си какво можеш и знам, че ще си от полза. Ти ще платиш половин дял, жено, а момчето -цял, което прави. - Суийт сбърчи чело, докато пресмяташе сумата.
Може и да бяха умрели пред очите й двама души тази вечер, може и стомахът й да беше още на топка, а главата й - замаяна, но изпречеше ли се на пътя й добра сделка, Шай не беше от хората, които ще я пропуснат.
- И тримата влизаме без пари.
- Какво?
- Лийф е най-добрият стрелец, когото някога си виждал. Ценен е.
- Не думай? - Суийт не изглеждаше особено убеден.
- Така е - промърмори Лийф.
- И тримата влизаме безплатно. - Шай отпи и му подхвърли бутилката. - Или така, или никак.
Суийт на свой ред отпи от бутилката бавно и продължително, после погледна отново към Лам, който седеше неподвижно на седлото, притихнал, потънал в сянка, само крайчетата на очите му проблясваха на светлината на факлата. Накрая въздъхна дълбоко:
- Умееш да се пазариш, а?
- Моят подход към лошите сделки е „колкото по-далеч от тях, толкова по-добре“.
Суийт се изкиска тихо и подкара коня си към нея. Стисна бутилката под мишница, издърпа ръкавицата си със зъби и плесна длан в ръката на Шай.
- Дадено. Мисля, че вече започвам да те харесвам, момиче. Как ти е името?
- Шай Саут.
- Шай? - изгледа я учудено Суийт3.
- Просто име, старче, нищо повече. Я ми дай пак тая бутилка.
И те потеглиха в тъмното. Даб Суийт боботеше безспирно, редеше история след история - много приказки и нищо казано. Посмяха се дори, все едно не беше минал само час, откакто оставиха зад себе си два пресни трупа. Подаваха си бутилката, докато в нея не остана и капка и Шай не я захвърли в храстите. Усещаше приятна топлина в корема си. Ейвърсток остана зад гърба им - само няколко светлинки в далечината. Шай забави ход и изравни коня си до най-близкия до баща човек, когото някога бе имала.
- Името ти не е наистина Лам, нали?
Той извърна поглед към нея, после пак настрани. И се прегърби още повече над седлото. Придърпа нагоре яката на палтото си. Палецът му търкаше ли, търкаше остатъка от средния му пръст. Липсващия пръст.
- Всеки има минало - каза накрая.
Самата истина.
Отвлечените
Децата оставаха скупчени едно до друго, притихнали. Всеки път, ко-гато Кантлис отиваше да подкара нови. Да „подкара“, така казваше той, все едно говореше за изоставен добитък и все едно никой не умираше по време на прибирането му. Все едно че нищо от онова, което бяха направили с фермата, не се случваше. И все едно не се смееха след това, когато докараха нови облещени от ужас малки деца. Черното винаги се смееше с онзи свой смях на пресекулки, ухилен до уши, с двата липсващи предни зъба. Все едно от убиването на хора по-хубава шега не беше чувал.
В началото Роу се опитваше да разбере къде точно се намираха. Дори се чудеше дали да не опита да остави знак за онези, които със сигурност щяха да тръгнат да ги търсят. Но после нивята и горите останаха далеч назад и сега пътуваха през необятна, обрасла с твърда трева равнина, в която освен тук-там някой самотен шубрак друго нямаше. Вървяха на запад, но нищо друго не знаеше. А и беше заета, трябваше да мисли за Пит и за останалите деца, да гледа да са нахранени, чисти и да мълчат.