„Истина ли е? - попита тогава Пит. - Наистина ли никой не идва за нас?“
„Шай идва.“ Роу не се съмняваше, че е така, защото Шай, имаше й доверие, не беше човек, на когото някой може да нарежда какво да прави. Но това, което не му каза, беше, че малко се надява Шай да не идва за тях, защото не искаше да я види надупчена със стрели. И защото не знаеше какво толкова можеше да направи Шай, понеже, въпреки че трима си бяха тръгнали и въпреки че двама бяха отвели конете да ги продават, и въпреки този, когото Черното уби, Кантлис пак имаше цели тринайсет мъже. Роу не виждаше какво толкова можеше да направи някой, който и да е.
Искаше й се обаче Лам да беше тук, защото щеше да се усмихне и да каже: „Всичко е наред. Не се тревожи“, точно както правеше, когато имаше буря и тя не можеше да заспи. Щеше да е хубаво.
ЧАСТ II
ЗАДРУГАТА
Ех, какъв бурен живот и какво ново начало! Но, ооо, какво неудобство!
Хенри Уадсуорд Лонгфелоу
Съвест и проказа
- Молиш ли се?
Суфийн въздъхна.
- Не - отвърна. - Клеча тук със затворени очи и готвя каша. Естествено, че се моля. - Отвори едва едното си око и погледна към Темпъл. -Ще се присъединиш ли?
- Не вярвам в Бог, забрави ли? - Темпъл осъзна, че пак чопли подгъва на ризата си, и спря. - С ръка на сърцето вярваш ли, че той някога си е мръдвал пръста дори да ти помогне?
- Не е нужно да харесваш Бог, за да вярваш в него. Освен това знам, че за мен няма спасение.
- За какво се молиш тогава?
Суфийн започна да бърше лице в молитвената кърпа и надникна към Темпъл над края й:
- Моля се за теб, братко. Имаш вид на човек, който се нуждае от това.
- Напоследък съм малко... изнервен. - Темпъл забеляза, че сега чопли ръкава си, и дръпна ядосано ръка. За бога, няма ли да спрат най-после тия негови пръсти, преди да са разнищили и последната му риза. - Чувствал ли си се някога така, сякаш над теб е надвиснала огромна тежест.
- Често.
- . и всеки момент може да те смаже.
- Непрекъснато.
- ... и ти просто не знаеш как да се измъкнеш от под нея?
- Само дето ти знаеш как. - Двамата млъкнаха и се вторачиха един в друг.
- Не - каза Темпъл и отстъпи назад. - Не, не.
- Старецът те слуша.
-Не!
- Можеш да го разубедиш, да го спреш.
- Опитах, не искаше и да чуе!
- Може би не си се постарал достатъчно. - Темпъл запуши уши с длани, но Суфийн пристъпи към него и дръпна ръцете му. - Лекият път не води до никъде!
- Тогава ти говори с него!
- Аз съм просто съгледвач!
- Аз съм просто нотариус! Никога не съм претендирал, че съм праведен.
- Никой праведен не го прави.
Темпъл се отскубна от него и тръгна през дърветата.
- Ако Бог иска това да спре, нека сам сложи край! Не беше ли той всемогъщ?
-Никога не оставяй в Божиите ръце онова, което сам можеш да свършиш - чу зад гърба си да се провиква Суфийн и се сви боязливо, сякаш думите му бяха камъни, изстреляни от прашка. Ама че човек, започваше да звучи точно като Кадия. Дано само не свърши като него, помисли си Темпъл.
Очевидно никой от останалите в дружината не беше загрижен от предстоящото насилие. Гората кипеше от надъхани за битка мъже. Пристягаха протрити ремъци, точеха остриета и нанизваха тетивите на лъковете. Двама северняци разменяха плесници и крещяха с почервенели от вълнението и шамарите лица. Двама кантици се бяха отдали на своя вариант на молитва преди битката - бяха коленичили пред молитвения камък, който бяха поставили много внимателно, обаче обърнат наопаки, на един пън. Всеки, без значение на коя страна гледаше, бе убеден, че Бог е на негова страна.
Гигантският фургон беше изтеглен в средата на поляната, а отрудените коне, които го теглеха, бяха заровили муцуни в торбите с овес на главите си. Коска се беше облегнал небрежно на едно от колелата и излагаше възгледите си за това как ще протече атаката на Ейвърсток пред най-видните представители на дружината. Превключваше гладко от сти-риянски на общия език и обратно, после размахваше енергично ръце и шапка за онези, които не говореха нито един от двата. Суорбрек клечеше на голям камък до него, стиснал молив и готов да запише мъдростите на един велик човек.