- Именно - натърти Коска. - От окапала пишка рядко се умира.
Сърдитото лице на инквизитора се смръщи още повече.
- Да разбирам ли, че одобрявате подобна глупост?
- Да, точно така. В края на краищата, градът е обкръжен, никой не е тръгнал за никъде. Може пък това да улесни живота на всички ни. Ти какво мислиш, Темпъл?
- Аз ли? - замига на парцали Темпъл.
- Гледам право в теб, казах твоето име.
- Да, но... аз? - Имаше сериозна причина Темпъл да се откаже от взимането на трудни решения. Винаги взимаше погрешното. Трийсетте години на драпане със зъби и нокти през бедност и страх, от едно бедствие към друго, само за да се озове в настоящото положение, бяха достатъчно доказателство за това. Погледна към Суфийн, после - към Коска, накрая - към Лорсен. Къде е сега голямата печалба? Най-малката опасност? Кой всъщност беше. прав в тази ситуация? В такава бъркотия не е лесно да избереш лекия път. - Ами.
Коска изду бузи и въздъхна тежко:
- Единият налегнат от съвест, другият - от съмнения. Бог да ни е на помощ. Имате един час.
- Протестирам! - излая Лорсен.
- Щом трябва, направете го, но да ви предупредя, от този шум няма да ви чуя.
- Какъв шум?
Коска пъхна показалци в ушите си:
- Бля-ля-ля-ля-бля-бля-бля-ля-ля-ля.
Докато Темпъл бързаше през дърветата след Суфийн, Стареца продължаваше да блее някъде отзад. Постепенно шумът от приготовленията за битката заглъхна и остана само този от пукането на съчки, шишарки и борови иглички под краката им и тук-там - чуруликането на птици.
- Ти да не полудя? - изсъска Темпъл, задъхан от бързането.
- По-скоро станах отново нормален.
- Какво смяташ да правиш сега?
- Ще поговоря с тях.
- С кого?
- С който е готов да слуша.
- С приказки няма да оправиш света!
- А ти какво би използвал на мое място? Огън и меч? Договор?
Подминаха последната групичка часови. Берми, един от тях, ги изгледа въпросително, на което Темпъл отвърна с вдигане на рамене, после се озоваха на открито, внезапно заслепени от яркото слънце. Няколкото дузини къщи на Ейвърсток се гушеха в един завой на реката. За повечето от тях определението „къща“ беше комплимент. Повечето една идея над дървени бараки, насред калта на речния бряг, някои откровени бараки, с пръснати между тях лайна. И Суфийн сега вървеше устремено надолу по склона, право натам.
- Какви ги е намислил? - изсъска зад гърба им Берми, скрит сред последните дървета на билото на хълма.
- Следва съвестта си, мисля - отвърна Темпъл.
- Съвестта е калпав водач - поклати глава стириянецът.
- Колко ли пъти съм му го казвал - промърмори Темпъл. Но Суфийн не даваше вид, че е склонен да се откаже от следването на този калпав водач. - О, боже - продължи да си мърмори, примижал към яркото синьо небе. - О, боже, о, боже! - Сега и той слизаше с широки крачки през високата трева, осеяна с туфи бели цветенца, чието име не знаеше.
- В саможертвата няма нищо благородно! - каза, когато настигна Су-фийн. - Виждал съм с очите си, грозна картинка, безсмислена, никой няма да ти благодари за това!
- Може би Бог ще ми благодари.
- Ако въобще има Бог, той се тревожи за къде по-сериозни неща от-колкото за такива като нас!
Суфийн продължи напред, без да извръща глава:
- Връщай се, Темпъл. Това не е лекият път.
- Наясно съм, мамка му! - Сграбчи единия ръкав на Суфийн. - Дай да се върнем!
Суфийн се отскубна от ръката му и продължи надолу.
-Не.
- Тогава идвам с теб!
- Хубаво.
- Мамка му! - Темпъл го догони отново. Градчето вече беше съвсем близо и сега изглеждаше още по-малко като причина, за която си заслужаваше да рискуваш живота си. - И какъв е планът ти? Имаш план, нали?
- Имам... нещо като план.
- Много увереност ми вдъхваш така.
- Да ти вдъхвам увереност, не е част от плана ми.
- Поздравления, приятелю, с това се справяш блестящо. - Двамата минаха под скованата от грубо одялани дървени колове рамка, на която висеше и поскърцваше табела с надпис „Ейвърсток“. Заобиколиха най-дълбоката кал в средата на тресавището, което минаваше за главна улица, разделяща схлупените постройки - всичките от чепати борови стволове, на по един етаж, някои дори по-ниски.
- Боже, това място е наистина окаяно - промърмори Суфийн.
- Напомня ми за дома - прошепна Темпъл.
А това не беше на добро. Обжарените от слънцето покрайнини на Дагоска, гъмжащите от народ гета на Стирия, запуснатите села в Близка страна. Богатството на всяка страна е различно, но бедността е една и съща.
Някаква жена дереше обгърнат в облак мухи труп на животно, заек най-вероятно, но със същия успех - котка, и от вида й Темпъл остана с впечатлението, че за нея не беше от голямо значение. Две полуголи хлапета играеха по средата на улицата, млатейки яростно един в друг дървени мечове. Под навеса на верандата на една от малкото каменни постройки седеше престарял индивид, дялкаше нещо с ножа си, а на стената до него беше облегнат меч - със сигурност не играчка. Всичките извърнаха глави и проследиха с мрачни подозрителни погледи Темпъл и Суфийн. Няколко дървени капака на прозорците се затръшнаха шумно и Темпъл усети сърцето си да забива ускорено. Отнякъде излая куче и той почти напълни гащите. Подухна ветрец, блъсна воня в лицето му и по челото му изби студена пот. Замисли се дали това не беше най-глупавото нещо, което някога е правил през целия си пълен с идиотщини живот. Реши, че определено влиза в челната петица и има достатъчно потенциал да се из-катери чак до върха.