Бляскавото сърце на Ейвърсток представляваше барака с дървена табела над входа, с нарисувана на нея халба. Злощастната й клиентела включваше двама кльощави червенокоси фермери - баща и син очевидно, - момчето с препасана през рамо платнена чанта, пред чиния с хляб и кашкавал - и двете изглеждаха доста престояли. Един окаян тип, накичен с протрити панделки, седеше прегърбен над чашата си. Темпъл го определи като пътуващ певец и вътрешно силно се надяваше да е добър в тъжните песни, защото това би улеснило значително работата му - само видът му беше достатъчен да разплаче човек. До опушената камина клечеше жена, готвеше нещо на огъня и когато влязоха, изгледа начумерено Темпъл.
Барът представляваше усукана талпа с прясна пукнатина по цялата дължина и голямо петно с подозрителния цвят на пропита в жилите на дървото кръв. Зад бара съдържателят на пивницата стоеше с чаша в ръка и я бършеше старателно с парцал.
- Не е късно - прошепна Темпъл. - Може просто да изпием по чаша от каквато пикня предлагат тук и да си излезем, без никой да пострада.
- Докато не дойде цялата дружина.
- Под никой имах предвид нас двамата... - натърти Темпъл, но Су-фийн вече вървеше към бара. Той изруга под носа си и неохотно го последва.
- Какво ще обичаш? - попита съдържателят.
- Градът ви е обкръжен от четиристотин и нещо наемници, готови да нападнат - обяви направо Суфийн, правейки на пух и прах последната надежда на Темпъл да избегне неприятностите.
В пивницата настана пълно мълчание.
- Имах кофти седмица - изръмжа съдържателят. - Не ми е до шеги.
- Ако бяхме тръгнали да те разсмиваме, щяхме да изберем по-подходяща шега - промърмори Темпъл.
- Говоря за Дружината на Милостивата ръка - прекъсна го Суфийн.
- Предвождани от небезизвестния Никомо Коска. Наети от Инквизицията на Негово Величество да изловят бунтовниците в Близка страна. Ако не получат пълното ви съдействие, кофти седмицата ти ще свърши още по-кофти.
Сега вече разполагаха с пълното внимание на съдържателя. С това на останалите също и не изглеждаше да го загубят скоро. Дали това беше за добро, тепърва щеше да се види, но Темпъл не беше оптимистично настроен по въпроса. Всъщност не помнеше кога за последно е бил оптимистично настроен по кой да е въпрос.
- И какво, ако в града има бунтовници? - Фермерът се облегна до тях на бара и демонстративно нави ръкави. На жилестата му предмишни-ца имаше татуировка. Свобода, правда, справедливост. Това, значи, беше свирепата напаст, застрашаваща могъщия Съюз, коварният враг на Лор-сен, всяващият ужас бунтовник - от плът и кръв. Темпъл го погледна в очите. Ако това беше лицето на злото, явно злото беше доста изтерзано напоследък.
- В такъв случай - поде Суфийн, подбирайки внимателно думите си
- имат по-малко от час да се предадат и да спестят кръвопролитието на жителите на града.
Кльощавият го дари с широка усмивка, от която липсваха няколко зъба и всякаква радост:
- Ще те заведа при Шийл. Нека той избере на какво да вярва и на какво - не. - Очевидно бе, че той самият не вярваше на нищо от чутото. А може би просто не разбираше какво точно означава това.
- Води ни при Шийл тогава - каза Суфийн. - Чудесно.
- Мислиш ли, че е? - прошепна Темпъл.
Предчувствието за надвисналото бедствие направо го задушаваше. Или беше от дъха на бунтовника. Ако в кльощавия имаше нещо зло, това беше дъхът му.
- Ще трябва да предадете оръжията си - каза онзи.
- При цялото ми уважение - поде Темпъл - не съм убеден, че...
- Давайте ги. - Темпъл с изненада видя, че жената до камината държеше зареден арбалет. Беше го насочила право в гърдите му и ръцете й дори не трепваха.