- Не - промълви Темпъл.
- Темпъл! - изсъска Суфийн.
Очите на Шийл се ококориха:
- Копелета!
- Не! - Темпъл вдигна ръка да го спре.
Чу пъшкане и ръмжене някъде отстрани и когато се обърна да каже на Суфийн, че сега не му е времето, видя приятеля си и Данард вкопчени един в друг. Зяпна ги с отворена от изненада уста.
Трябваше да имат цял час.
Шийл изтегли бавно меча си и стоманата иззвънтя, но Темпъл сграбчи китката му, преди да успее да замахне, и го фрасна с глава в лицето.
Нямаше мисъл в действията му, всичко стана просто ей така.
Светът се разклати пред очите му и той долови хриптящия дъх на Шийл по бузата си. Сборичкаха се, задърпаха се един друг, после Темпъл почувства удар от юмрук по бузата си и ухото му писна. Замахна отново с глава и усети как носът на стареца изхрущя в челото му. Когато отвори очи, видя Шийл да се препъва заднешком, а Суфийн да стои до него с меч в ръка, искрено изненадан от появата му в нея.
Темпъл остана за момент така, чудейки се какво точно беше станало. После се замисли какво да прави оттук нататък.
Чу бръмването на тетивата на арбалет и може би, не беше сигурен, свистенето на стрела покрай главата си.
Видя Данард да се надига от земята, чу го да крещи: „Ти, шибан.“. В този момент главата му отлетя.
Темпъл примига. Имаше кръв по лицето си. Видя Шийл да посяга към нож. Суфийн го наръга и старецът изхърка. Стоманата излезе от корема му и той го сграбчи с две ръце. През пръстите му потече кръв, а лицето му се изкриви от болка.
Промърмори нещо, което Темпъл не разбра, и пак посегна към ножа, но този път острието на меча попадна в главата му, малко над очите.
- Оу! - каза той и от широката рана на челото му бликна кръв. - Оу! - Кръвта му покапа по калната земя, докато залиташе настрани. Блъсна се в парапета на верандата и падна. Претърколи се веднъж и остана така, извил гръб, изметнал ръка на една страна.
Суфийн се вторачи в него.
- А щяхме да спасяваме човешки живот - смотолеви. По устните му имаше кръв. Свлече се на колене и мечът падна от отмалялата му ръка.
- Какво... - сграбчи го Темпъл. Ножът, който беше предал на Да-нард, сега стърчеше забит до дръжката в ребрата на Суфийн, а черното петно на ризата му растеше с всяка секунда. Много малък нож, откъдето и да го погледнеш. Но достатъчно голям.
Кучето не спираше да лае. Суфийн се просна по очи. Жената с арбалета беше изчезнала. Дали презареждаше в момента, дали нямаше да се покаже отнякъде и пак да стреля по Темпъл? Трябваше да се прикрие, знаеше го.
Но не помръдна от място.
Конският тропот се усили. Под разцепената глава на Шийл се беше образувала кървава локва. Момчето отстъпи бавно назад и хукна да бяга, подскачайки сковано и влачейки след себе си сакатия си крак. Темпъл го проследи с поглед.
В този момент иззад ъгъла на странноприемницата сред облак кални пръски се появи Джубаир, яхнал огромния си кон, с високо вдигнат над главата меч. Момчето се опита да избяга, но направи само крачка, преди острието да го удари в рамото и да го запрати в калта. Джубаир отмина, изрева нещо на следващите го конници. Появиха се хора, бягаха и крещяха, но виковете им бяха заглушени от конския тропот.
Трябваше да имат цял час.
Темпъл коленичи до Суфийн и посегна да го обърне по гръб. Да прегледа раните му, да откъсне парче от ризата си да го превърже, да направи онова, на което го бе научил Кадия. Но когато погледна лицето му, разбра, че беше прекалено късно.
Наемниците препускаха през града, виеха като глутница вълци и размахваха оръжия. Замириса на дим.
Темпъл вдигна от земята меча на Шийл - по нащърбеното острие имаше пръски кръв - и тръгна към сакатото момче на земята. То пълзеше към странноприемницата, влачейки едната си ръка. Видя Темпъл и прос-кимтя, обърна се и здравата му ръка задрапа още по-настървено калта. Платнената му чанта се беше отворила и от нея се бяха изсипали няколко сребърни монети - и те пръснати в калта.
- Помогни ми! - прошепна момчето. - Помогни ми!
-Не.
- Те ще ме убият! Ще...
- Затваряй си шибаната уста! - Темпъл ръгна леко момчето в гърба, то изхлипа, сгърчи се на земята и колкото повече се свиваше от страх, толкова повече Темпъл искаше да го наръга с меча. Беше изненадващо лек в ръката му. Щеше да е така лесно да го прониже. Момчето отгатна това по лицето му, проскимтя и се сви на топка, а Темпъл го сръчка отново.
- Затваряй си устата, шибаняк! Млъквай!
- Темпъл! Добре ли си? - Коска надвисна над него, яхнал високия си сив жребец. - Кървиш.
Темпъл погледна надолу и видя единия ръкав на ризата си разпран, а под него стичаща се по ръката му кръв. Не знаеше как беше станало.