- А, същият, в град на име Грейър.
- Да не искате да кажете - свъси вежди Лорсен, - че бунтовниците получават финансиране от Империята? Началник Пайк беше пределно ясен по отношение на съприкосновенията с Империята.
Коска вдигна пред очите си една от монетите:
- Виждате ли това лице? Император Остъс II. Мъртъв от хиляда и четиристотин години.
- Не знаех, че сте такъв запален почитател на историята - каза Лор-
сен.
- Запален почитател съм на парите. Това са древни монети. Вероятно бунтовниците са се натъкнали на гробница. Големците от миналото понякога са били погребвани с богатствата си.
- Големците от миналото не са наша грижа в момента. Днешните бунтовници са.
Двама наемници от Съюза бяха свалили един мъж на колене и крещяха в лицето му. Питаха го къде са парите. Един от тях го фрасна с дълга цепеница от собствената му разбита врата и когато той се надигна от-
ново, Темпъл видя, че цялото му лице беше в кръв. Попитаха го отново. После започнаха да го удрят.
Суорбрек ги гледаше, покрил уста с ръка.
- Майко мила - промълви той през пръсти.
- Както всичко останало на този свят - обясняваше в това време Кос-ка, - бунтът струва пари. Храна, дрехи, оръжие, подслон. Фанатиците, също като нас, обикновените хора, се нуждаят от тях. Е, от някои по-малко, тъй като се хранят предимно с високи идеали, но все пак. Проследиш ли парите, ще откриеш водачите. Грейър, така или иначе, е в списъка на началника, нали? Може пък да се окаже, че този Кантлис ще ни отведе до този ваш Контус...
- Контъс. - Лорсен видимо наостри уши при споменаването на името.
- Освен това - Коска размаха небрежно сабя към труповете на бунтовниците и почти отнесе носа на Суорбрек - от тези тримата едва ли ще изкопчим нещо. Животът е непредсказуем. Затова трябва да се приспособяваме към обстоятелствата.
- Така да бъде - изсумтя сърдито Лорсен. - Ще следваме парите. -Той обърна коня си и извика на един от практиците си. - Претърсете труповете за татуировки. Проклятие, намерете ми поне един жив бунтовник!
Няколко къщи по-надолу по улицата един наемник се беше покатерил на покрив и натъпкваше завивки и одеяла в комина, докато другарите му се бяха скупчили пред вратата. В това време Коска нареждаше на Суорбрек:
- Споделям отвращението ти от всичко това, повярвай ми. Имах пряко участие в подпалването на някои от най-древните и красиви градове на този свят. Трябваше да видиш Орпайл в пламъци, осветяваше небето на мили разстояние! Това тук далеч не е най-бляскавият момент от кариерата ми.
Джубаир беше положил няколко трупа в редица, вървеше с безизразно изражение и сечеше една по една главите им - шат, шат, шат - с огромния си меч. Двама от хората му бяха изкъртили грубата дървена рамка на входа на града и заостряха върховете на коловете. Единият тъкмо биваше побит в земята, а на върха му се мъдреше главата на Шийл с неестествено зейнала уста.
- Майко мила! - промърмори отново Суорбрек.
- Отрязаната глава - започна да обяснява Коска - никога не излиза от мода. Използвана с мярка и артистичен подход, говори много по-ясно от тази, все още здраво закрепена на нечии рамене. Запомни това. Защо не си записваш?
- Какво прахосничество - оплакваше се Лорсен на един от практиците. - Каква добра земя, какво може да излезе от нея при подходящо стопанисване. При управление с твърда ръка и с приложението на най-новите техники за обработка на земя. В Мидърланд вече има вършееща машина, с помощта на която един човек свършва само за ден работата, която дванайсет селяни ще вършат цяла седмица.
- А останалите единайсет какво да правят? - Думите просто се изплъзнаха от устата на Темпъл.
- Ми ще си намерят друга работа - отвърна сърдито практикът.
Зад гърба му се появи поредната побита на кол глава с развяна от
вятъра дълга коса. Темпъл не разпозна лицето. Една от къщите, която до момента бе обвита в дим, вече гореше - пламъците заплющяха, въздухът затрептя от мараня и наемниците отстъпиха назад с ръце пред лицата си и оставиха жената на мира.
- Ще си намерят друга работа - промърмори под нос Темпъл.
Коска беше хванал Бракио за лакътя и викаше в ухото му:
- Събери хората си! Тръгваме на североизток към Грейър да видим дали няма да разберем нещо за този Грега Кантлис.
- Може да отнеме малко време, докато ги укротя.
- Така да бъде, имаш един час. После пращам сержант Дружелюбния да докара изостаналите, парче по парче, ако се наложи. Дисциплината, Суорбрек, е жизненоважна за всяка армия!
Темпъл затвори очи. Боже, каква смрад. Дим, кръв, бяс и пак дим. Беше жаден. Извърна се да поиска малко вода от Суфийн и погледът му спря на трупа на приятеля му. Човек с принципи взима трудни решения и понася тежки последствия.