Едно чорлаво момче караше фургона, а знаменитият се полюшваше до него на капрата - стар, изпит, с лишена от всякакъв цвят кожа, увит в протрито одеяло. Когато видя Шай и Лам да се задават, възможността да се поперчи явно му подейства ободрително:
-Аз... съм Йосиф Лестек. - За Шай беше истински шок да чуе от такава съсухрена уста да излиза глас, достоен за крал, плътен, звънлив и пълен с живот. - Вярвам, чували сте това име.
- Съжалявам, ама не ни се удава да ходим често в театъра - отвърна
Лам.
- Какво те води в Близка страна? - попита Шай.
- Поради заболяване бях принуден да откажа роля в Палатата на драмата в Адуа. Колегите от трупата бяха смазани от новината, разбира се, покрусени, но вече съм напълно възстановен.
- Слава богу. - Шай не смееше да си помисли как ли бе изглеждал болен. Напълно възстановен, имаше вид на труп, вдигнат от гроба с помощта на магия.
- В момента съм на път за Крийз с цел културен обмен, ще играя главната роля в театрална екстраваганца!
- Култура? - Шай надигна периферията на шапката си и се огледа. Посивяла трева, болнав на вид храсталак и изпечени от слънцето склонове, осеяни с червеникави канари. Освен двойка обнадеждени за плячка ястреби, кръжащи високо в небето, нямаше следа от живот. - Тук?
- Дори и най-нисшата душа копнее, пък макар и само за частица от възвишеното - обясни им той.
- Щом казваш - каза Лам.
Но Лестек не го чу, беше зает да се усмихва на червенеещия хоризонт, стиснал с почти прозрачна ръка одеялото около шията си. Шай имаше чувството, че беше от онези хора, които не виждаха смисъл от участието на втори в разговорите им.
- Все още не съм изиграл най-голямата си роля, само това мога да ви кажа.
- Горя от нетърпение - промърмори Шай и обърна коня.
Дузина сулджуки наблюдаваха разговора, скупчени край раздрънкан, на път да се разпадне фургон. Не говореха общия език, а Шай едва разпознаваше сулджукска дума, за разбиране и дума да не става, затова само им кимна, преди да отмине напред, и те отвърнаха с кимане, после размениха озадачени погледи и закимаха един на друг.
Ашджид беше гуркулски свещеник, зарекъл се да бъде първият, отнесъл словото на пророка на запад от Крийз. Всъщност вторият, понеже човек на име Октаади се бил отказал след три месеца опити, а после на връщане бил одран от духовете. Междувременно Ашджид запълваше деня си с разпространяване на словото сред задругата посредством ежедневни служби, но засега единственият му последовател беше любопитен малоумник, отговорен за набавянето на питейна вода. Нямаше друга информация за тях освен казаното в светите му писания, но отправи молба към Бог да дари търсенето им с успех и Шай му благодари. Сметна, че е по-добре да те изпращат с благословии, отколкото с проклятия. Така или иначе, плугът на времето щеше да заоре нанякъде и без тях.
Свещеникът посочи един корав тип на стегнат, добре поддържан фургон и го представи като Савиан - човек, с когото да не се будалкаш. Препасаният на кръста му меч имаше вид на участвал в доста пердах, а наболото му с посивяла брада лице - в още повече. Присвитите му на тънки цепки очи гледаха подозрително изпод ниско нахлупената периферия на шапката.
- Казвам се Шай Саут, това е Лам. - Савиан просто кимна, все едно допускаше това като възможност, но нищо повече. - Търся брат си и сестра си. Той е на шест, а тя - на десет. - Този път не получи дори кимване. Ясно, пестеливо откъм думи копеле. - Бяха отвлечени от човек на име Грега Кантлис.
- Не мога да ти помогна. - В говора му имаше следа от имперски акцент и я гледаше така, сякаш вече я беше преценил що за стока е и не беше останал силно впечатлен от резултата. Погледна Лам, прецени що за стока е и отново не остана впечатлен. Накрая сложи ръка на устата си и се изкашля дрезгаво.
- Тая кашлица не е на добре.
- Че коя е?
Шай забеляза, че на капрата до него е окачен арбалет. Нямаше заредена стрела, но тетивата му беше натегната, а спусъкът - заклинен. Готов за употреба точно колкото трябва.
- На бой ли си тръгнал?
- Надявам се да не се наложи - отвърна той, но всичко в него говореше, че не вярва надеждите му да се оправдаят.
- Що за глупак се надява на обратното, а?
- За беда винаги са намират един-двама.
- За беда, прав си - изсумтя Лам.
- По каква работа в Далечна страна? - попита Шай с надеждата да изкопчи поне нещо от това издялано от камък лице.