Последното не изглеждаше никак невъзможно. Бяха подсилили впряговете и сега шест, осем, дори дузина волове теглеха най-тежките фургони, но въпреки това работата не беше лека. Фургоните или отиваха в дълбокото, където водата почти ги понасяше надолу по течението, или затъваха в калта на плитчините.
Един от фургоните на Бъкхорм беше направил точно това. Лам бе слязъл от коня, нагазил до кръста в реката, и напрягаше гръб да повдигне задната ос, а Савиан се беше надвесил от седлото и бичуваше водещата двойка волове. В един момент така удари единия, че Шай се притесни да не счупи гръбнака на горкото добиче. Накрая успя да ги подкара напред и Лам прегази обратно реката и яхна отново коня си. Тежка работа да искаш, помисли си Шай, имаше за всеки, освен ако не се казваш Даб Суийт, естествено.
Но тя не се плашеше от работа. Отдавна бе научила, че имаш ли нещо за вършене, по-добре се хващай веднага и давай всичко от себе си. Така хем времето минава по-бързо, хем е по-малко вероятно да отнесеш пердаха. Затова беше започнала да тича по задачи от момента, в който се научи да тича. С работата на полето се бе захванала като зряла жена, а помежду им - с грабежи. В последното се беше доказала многократно, но за това не обичаше да се сеща. Сега работата й бе да намери брат си и сестра си, но щом междувременно съдбата й бе отредила да прекарва волски впрягове през реката, така да бъде, това ще прави с всички сили, напук на миризмата, умората в ръцете и леденостудената вода, в която бе накиснала задник.
Най-после успяха да изкатерят насипа в средата на реката. Колелата на фургона заскърцаха в чакъла. От воловете струеше вода. Конят на Шай трепереше от изтощение - вторият, който бе успяла да съсипе от работа за днес.
- На това ли му викаш брод? - надвика тя шума на реката.
На сбръчканото лице на Суийт грейна дружелюбна усмивка:
- А ти как би го нарекла?
- Част от реката, с нищо по-различна от тази или онази, като всяка друга, в която да се удавиш.
- Трябваше да ми кажеш, че не можеш да плуваш.
- Аз мога, но да кажа ли кой не може? Това тука е фургон, не проклета сьомга.
Суийт извърна коня си с почти незабележимо движение на едната пета:
- Разочароваш ме, момиче. Аз те мислех за авантюристка!
- Никога по собствено желание. Готов ли си? - провикна се на Лийф. Момчето кимна. - А ти?
Маджуд махна вяло с ръка:
- Боя се, че никога няма да съм. Давай. Тръгвай.
И Шай намота отново въжето на ръката, пое дълбоко въздух, извика от спомените си лицата на Роу и Пит и тръгна след Суийт. Студът сграбчи първо прасците й, после бедрата й. Воловете облещиха очи към отсрещния бряг, а конят й изпръхтя и размята глава. Никой не гореше от желание да влезе отново в дълбоката вода. Лийф заработи с остена, като не спираше да повтаря „Кротко, кротко“.
Последният участък от брода беше най-дълбок. Водата беше бърза и правеше вълни покрай хълбоците на животните, обърнати нагоре по течението. Шай опъна въжето, насочвайки воловете по диагонал нагоре по реката, за да компенсира силата на водата и накрая да излязат на правилното място. Колелата на фургона потънаха до средата и той заподскача по неравното дъно, после изчезнаха напълно. Накрая фургонът заприлича на същинска лодка, само дето с доста неподходяща за плаване форма.
Шай видя, че едно от животните изгуби дъно под краката си и заплува с опъната нагоре шия и пръхтящи ноздри. То извърна към нея облещени от ужас очи и тя усети въжето да се опъва. Усука го още веднъж през ръката си и задърпа, влагайки цялата си тежест. Конопът стегна ръкавицата й и прежули голата ръка над нея.
- Лийф! - изръмжа тя през зъби. - Изкарай ги...
Един от водачите на впряга се подхлъзна и плешката му щръкна силно нагоре, докато краката му търсеха опора в дъното. Не я намериха и животното занесе надясно и подкоси другия водещ вол. Секунда по-късно двете животни се понесоха по течението, въжето се изпъна рязко, а с него и ръката на Шай с такава сила, че тя почти усети мускулите й да се откъсват от ставите. Преди да успее да направи каквото и да било, въжето почти я свали от седлото.
Сега и двата водещи вола ритаха с крака и вдигаха фонтани от пръски, повличаха все повече следващата двойка надолу по течението. Лийф пищеше и млатеше с остена, но по-голям успех щеше да постигне, ако решеше да удря реката, което може би всъщност правеше в отчаянието си. Шай задърпа с всички сили. Сякаш теглеше една дузина мъртви волове. Скоро точно това щеше да стане, каза си.