-Мамка му! - изпъшка тя, когато усети въжето да се изплъзва от пръстите й. Едва успяваше да не го изпусне. Видя кръв по намотания около голата си ръка коноп, която се примесваше с капките вода по кожата й. Усети пръски в лицето си и полепнала по него мокра коса. Чу мученето на ужасените волове и отчаяните писъци на Маджуд от фургона.
Фургонът занесе плавно на една страна, нещо изстърга и той се надигна леко, аха да се прекатури. В този момент единият от водещите волове незнайно как успя да намери дъно и стъпи на крака, а Савиан започна да го налага с камшика. Шай усети въжето да се впива още по-дълбоко в ръката й, но изпъна шия назад и продължи да тегли. Конят й цял се тресеше от усилие.
Зърна за миг отсрещния бряг и ръкомахащите на него хора, после виковете им, запъхтяното й дишане и мученето на воловете се сляха в едно и заехтяха в главата й.
-Шай.
Беше гласът на Лам. Усети нечия силна ръка около себе си. Вече можеше да спре да дърпа.
Знаеше, че вече няма страшно. Също както когато падна от покрива на хамбара и той я вдигна на ръце. „Всичко е наред. Тихо.“ През клепачите й проблесна слънцето, имаше вкус на кръв в устата, но вече не се страхуваше. И както когато, години след това, той превързваше изгореното по гърба й. „Ще мине, ще мине.“ А също, когато се върна във фермата след края на черните години. Не знаеше нито какво ще завари там, нито пък кого. Завари него, седнал до вратата с онази негова усмивка на уста. „Добре дошла“, й каза, все едно току-що беше излязла. Тогава я прегърна силно, а тя усети напиращите под затворените клепачи сълзи...
-Шай?
- Ъ? - Лам я слагаше да легне по гръб на земята. Едно по едно размазаните лица започнаха да се избистрят.
- Добре ли си, Шай? - викаше Лийф. - Тя добре ли е?
- Направете й място.
- Дайте й да диша, бързо.
- Дишам - изръмжа Шай, размаха вяло ръце и се надигна да седне, въпреки че нямаше идея какво ще направи оттам нататък.
- Няма ли да е по-добре да полежиш малко, а? - попита Лам. - Трябва да.
- Добре съм - отсече тя и едва се сдържа да не повърне. - Само гордостта ми малко пострада, но това минава бързо. - Пък и по нея вече имаш предостатъчно белези, помисли си, няма да й е за пръв път. - И си прежулих ръката. - Шай примижа от болка, докато смъкваше със зъби ръкавицата. Всяка става крещеше от болка, но тя изпъшка и размърда разтрепераните си пръсти. Прясната кървава рана от въжето се виеше през ръката й като змия около клон на дърво.
- Лошо си я прежулила. - Лийф се плесна по челото. - Моя вина! Да бях...
- Никой не е виновен освен мен. Трябваше да пусна проклетото въже.
- Но аз съм ти задължен, че не го направи. - Явно Маджуд най-после беше събрал достатъчно смелост да пусне капрата на фургона, защото се появи до нея и внимателно наметна раменете й с одеяло. - Аз далеч не съм от най-добрите плувци.
Шай се обърна към него, но това върна паренето в гърлото й и тя стисна очи, сведе отново глава и пак заби поглед в мокрия чакъл.
- А замисляш ли се понякога, че пътуване през двайсет реки без ни-то един мост не е добра идея? - попита.
-Всеки път, когато прекосяваме някоя. Но какво да направи един търговец, когато надуши печалба от другата страна на реката? Колкото и да мразя несгодите, обичам добрата печалба.
- Точно каквото ни трябва тук. - Суийт нахлупи шапката си и се изправи. - Повече алчност. Така! Разотивайте се, хора, драмата свърши, тя ще оживее! Разпрягайте тия волове и ги прекарайте обратно през реката, останалите фургони няма да я прелетят, я!
- Ще се оправиш ли? - попита Лийф.
Корлин се промуши между него и Лам с торбичка в ръка, клекна до Шай и огледа раната. Тя винаги правеше нещата с такава увереност, че човек просто нямаше нужда да се пита знае ли какво прави.
- Върви - махна му вяло Шай. - Всички вървете. - Знаеше, че някои хора дават мило и драго за възможност като тази, но тя не се нуждаеше от съчувствието им, напротив, чувстваше се неудобно всеки път, когато го получаваше.
- Сигурна ли си? - попита Лам, надвесен над нея. Погледнат отдолу, беше като планина.
- Смея да твърдя, че имате по-важна работа за вършене, отколкото да ми се мотаете в ръцете - каза Корлин и се захвана да почиства раната.
И те тръгнаха бавно обратно към брода. Лам хвърли тревожен поглед през рамо. Корлин започна да бинтова ръката й с бързи сръчни движения.
- Мислех, че никога няма да си тръгнат - каза тя, измъкна една малка бутилка от торбичката и я сложи в ръката на Шай.
- Ето на това казвам аз добро лечение. - Шай отпи набързо и сгърчи устни, когато съдържанието на бутилката запари в гърлото й.
- Защо да правиш нещо лошо, като може да го свършиш както трябва.