- Кой е той?
- Императорът на шибания Гуркул! Откъде да знам кой е?
- Именно.
- Можем да го попитаме, след като го извадим на брега.
- Тогава може да е прекалено късно.
- Когато реката го отнесе до морето, ще е още по-късно!
Корлин пое шумно дъх през стиснатите си зъби, но тръгна надолу по чакъла и нагази във водата.
- На твоя глава, ако се окаже някой главорез.
- Не се и съмнявам, че ще е на моя. - Двете изтеглиха дънера и „товара“ му до брега и щръкналите клони със скърцане оставиха бразди по чакъла. Изправиха се задъхани над мъжа. Шай трепереше, усещаше неприятния допир на мократа риза по корема си при всеки дъх.
- Да видим. - Корлин се наведе да хване мъжа под мишниците. -Дръж ножа си подръка.
- Винаги ми е подръка - отвърна Шай.
Корлин изпъшка и преобърна с едно движение мъжа по гръб.
- Някаква идея как изглежда императорът на Гуркул?
- Не толкова измършавял - промърмори Шай.
Мъжът беше слаб, изпит, с изпъкнали жили по опънатата назад шия, с остри скули, едната от които здраво разцепена.
- И по-добре облечен - добави Корлин.
Мъжът беше облечен с най-обикновени, протрити и изпокъсани риза и панталон и имаше ботуш само на единия крак.
- А също по-възрастен.
Този беше малко над трийсетте, с къса черна брада и съвсем леко прошарена коса.
- И с не толкова... честно лице - каза Шай. Честно лице, за по-добра дума не се сещаше.
Въпреки лошата рана на бузата си имаше съвсем спокоен вид, сякаш просто спеше. Или беше притворил очи, за да поразмишлява.
- С копелетата с честен вид трябва най-много да внимаваш. - Корлин обърна главата му на едната страна, после на другата. - Доста е хубав. За изхвърлен от реката боклук. - Надвеси се над него, доближи ухо до устата му, после се изправи със замислено изражение на лицето.
- Жив ли е? - попита Шай.
- Има само един начин да разберем - отвърна Корлин и му удари една здрава плесница.
Когато отвори очи, Темпъл виждаше само ослепително ярка светлина.
Раят!
Но дали раят боли толкова?
Адът, значи.
Да, ама там трябва да е горещо.
А той умираше от студ.
Опита се да надигне глава и почти моментално установи, че това беше непосилно. Опита се да размърда език и стигна до същото заключение. В полезрението му изплува призрачна фигура, обвита в болезнено за очите блестящо сияние.
- Боже? - изграчи Темпъл.
Плесницата проехтя като далечен тътен в главата му и остави парене по бузата, но избистри погледа му за секунди.
Не беше Бог.
Поне не такъв, какъвто обикновено го изобразяваха.
Беше жена с много светла, бледа кожа. Не беше стара. На години. Беше очевидно обаче, че те, макар и малко на брой, не са били от най-леките. Имаше издължено лице с остри черти, изглеждащо още по-дълго заради провисналата покрай него червеникавокестенява коса, чиито мокри кичури се спускаха от опърпана шапка с бели петна от пот над периферията и залепваха по бледите й бузи. Гледаше начумерено, свъсила с подозрение вежди, а тънките бръчки покрай устните й говореха, че това бе обичайното изражение на лицето й. Тя имаше вид на човек, свикнал на тежка работа и взимане на трудни решения. Единственото, което омекотяваше това лице, бяха ситните лунички, обсипали тънкия й нос и скулите отстрани.
До него се появи друго лице, по-четвъртито и също на жена, но по-възрастна. Имаше къса коса и сини очи, в чийто непоколебим поглед се четеше, че е видяла всичко на този свят.
И двете жени бяха мокри. Темпъл също. Мокър беше и чакълът под гърба му. Чу шума на река, почти заглушаващ човешките викове и муче-нето на добитък.
Беше жив.
Можеше да се обзаложи, че тези две жени не бяха виждали по-не-мощна, блудкава и неубедителна усмивка от тази, която успя да скалъпи:
- Здравейте - изграчи той.
- Аз съм Шай - каза по-младата.
- Няма от какво. Мисля, че вече достатъчно се познаваме.
Предвид обстоятелствата, Темпъл намираше това за великолепна
шега, но тя дори не се усмихна. Нищо чудно, хората рядко оценяваха шеги с имената си. В края на краищата вече са ги чували всичките, многократно при това.
- Казвам се Темпъл. - Опита отново да се надигне и този път успя да се подпре на лакът.
- Хм, значи, не е императорът на Гуркул - незнайно защо промърмори по-възрастната.
- Аз съм... - Темпъл се напъна да си спомни какво точно бе в момента. - Юрист.
- Дотук с честния вид.
- Не знам дали друг път съм виждала юрист толкова отблизо - каза Шай.
- И? Сбъдват ли се очакванията ти?
- Засега горе-долу.
- Не ме намирате в най-добрата ми форма. - С помощта на двете жени Темпъл успя да се надигне до седнало положение и тогава с небезизвестна тревога забеляза, че Шай беше стиснала дръжката на нож в колана си. Без значение от името на притежателката му, още повече ако можеше да се съди по дължината на ножницата, това не беше от най-стеснителни-те ножове, а и нещо в изражението на Шай му подсказа, че ако трябваше да го извади оттам, тя също нямаше да е от най-стеснителните.