- Имаме си доктор - каза Савиан.
- И свещеник за беда - добави Шай.
- Касапин.
- Имаме ловци за това - каза Маджуд.
- ... дърводелец.
- От фургони разбираш ли?
- Само от строене на къщи. - Темпъл направи кисела физиономия.
- Не ни трябват къщи тук. Коя е последната ти професия?
Наемник, замисли се Темпъл, но с такава професия обикновено не
печелиш много приятели.
- Последно бях юрист - каза той и моментално съжали. С тази нямаше да спечели и толкова.
От погледа на Савиан разбра, че него поне със сигурност не успя да привлече на своя страна.
- Тук няма друг закон освен този, който всеки носи със себе си - каза
той.
- Някога карал ли си волски впряг?
- Боя се, че не.
- Стадо да си пасъл?
- За беда, не.
- С коне оправяш ли се?
- Един по един брои ли се?
- Боен опит имаш ли? - попита Савиан.
- Много малко, но пак ми е в повече. - Темпъл се притесни, че с такива отговори нямаше да блесне в най-добрата си светлина, ако въобще имаше такава. - Но... съм твърдо решен да започна на чисто, да си заслужа мястото, ще работя по-здраво от всеки мъж - и жена - в задругата. готов съм да се уча - каза той и се зачуди дали някога бе изричал повече преувеличения в едно-единствено изречение.
- Желая ти успех в ученето - каза Маджуд, - но пътниците в задругата плащат по сто и петдесет марки.
Те го изгледаха очаквателно, заинтригувани от вероятността той да извади подобна сума. Темпъл бе още по-заинтригуван от тях. Накрая потупа джобовете на мокрия си панталон:
- Малко не ми достигат парите в момента.
- Колко не ти достигат?
- Около сто и петдесет марки.
- Нас взехте, без да плащаме - каза Шай. - И смея да твърдя, че сключихте добра сделка.
- Тази сделка я сключи Суийт. - Маджуд огледа Темпъл от глава до пети и той сконфузено придърпа босия си крак зад ботуша на другия. Не успя да го скрие. - А и вие поне имахте обувки на краката си. Този ще се нуждае от дрехи, ботуши, кон. Просто не можем да си позволим да прибираме всеки дрипльо, изпречил се на пътя ни.
Темпъл примига озадачено. Не беше сигурен какво точно щеше да стане с него оттук нататък.
- И какво му остава сега? - попита Шай.
- Остава при брода и чака задруга с различни порядки.
- Или друг отряд духове, нека позная?
Маджуд разпери ръце срещу Темпъл:
- Ако зависеше само от мен, нямаше да се замисля дори да те взема, но аз трябва да се грижа за интересите на партньора ми, Кърнсбик, а става ли дума за работа и пари, сърцето му е от камък. Съжалявам. - И наистина съжаляваше, видя Темпъл, но също така не изглеждаше ни най-малко склонен да размисли по въпроса.
Шай погледна към Темпъл и той отвърна на погледа й с най-искре-ната усмивка, на която бе способен.
- Мамка му. - Тя сложи ръце на хълбоците си, извърна лице към небето и поклати глава. Накрая изкриви уста, разкривайки сериозна по размери дупка между горните два предни зъба, и изцърка умело една струйка плюнка през нея. - Аз ще платя за него.
- Сериозно? - повдигна вежди Маджуд.
- Сериозно? - погледна я Темпъл, не по-малко изненадан.
- Да - отсече Шай. - Веднага ли искаш парите?
- О, не се тревожи. - По устните на Маджуд пробяга бегла усмивка. - Вече знам колко те бива в сметките.
- Не ми харесва тази работа. - Савиан сложи длан на дръжката на един от ножовете си. - Това копеле може да се окаже всеки, не го знаем кой е.
- Същото важи и за теб - отвърна Шай. - Не знам какво си правил миналия месец, нито пък какво ще правиш следващия, но това не е моя работа. Аз плащам, той остава. Като не ти изнася, хващай си пътя. Или може би искаш да го заместиш на дънера в реката, това изнася ли ти? -През цялото време Шай не откъсна гневен поглед от безизразната физиономия на Савиан и Темпъл установи, че я харесва все повече и повече.
Савиан стисна зъби:
- Ти какво ще кажеш за това, Лам?
Възрастният северняк погледна първо Темпъл, после - Шай:
- Мисля, че всеки заслужава шанс - каза.
- Дори онези, които не го заслужават?
- Най-вече те.
- Можете да ми се доверите. - Темпъл дари възрастните мъже с пореден искрен поглед. - Няма да ви разочаровам, обещавам. - Беше оставил пътека от разбити на пух и прах обещания през целия Кръг на света. Едно повече не е причина да не те пуснат в рая.
- Това, че го казваш, не значи, че така ще стане, прав ли съм? - Сави-ан се надвеси над него и го изгледа през още по-подозрително присвити очи - постижение, което до момента Темпъл смяташе за абсолютно невъзможно. - Няма да те изпусна от поглед, момче.