- Това... ще е огромна утеха за мен - изписка с изтънял от напрежението глас Темпъл и отстъпи боязливо крачка назад. Шай вече беше обърнала гръб на групата и се отдалечаваше, а той побърза да я настигне.
- Благодаря ти - каза й. - Наистина. Не знам как бих могъл да ти се отплатя за това.
- Като ми се отплатиш.
- Ъ - покашля се Темпъл. - Да. Разбира се.
- Плюс една четвърт лихва. Не се занимавам с благотворителност.
Е, сега вече не я харесваше толкова.
- Започвам да се убеждавам в това - отвърна Темпъл. - Заетата сума плюс една четвърт лихва. Звучи справедливо. Аз винаги си плащам дълговете.
Естествено, освен паричните може би.
- Наистина ли си готов да се учиш?
Вече беше по-готов да забрави за тая работа.
-Да.
- И да работиш по-здраво от всеки друг?
Предвид вида им, покрити с прахоляк, потни, изгорели от слънцето и като цяло съсипани от умора - май доста прибързано се изказах, помисли си Темпъл, но отвърна:
- Да, предполагам?
- Хубаво, защото ще те скъсам от работа, за това не бери грижа.
В момента се тревожеше за какво ли не, но не и за липсата на тежка работа.
- Нямам. търпение да започна.
Започваше да мисли, че всъщност беше измъкнал глава от една примка, само за да я пъхне в друга. Поглеждайки назад, май целият му живот щеше да се окаже не поредица от майсторски измъквания от трудни ситуации, както си мислеше досега, а върволица от примки около шията, повечето от които саморъчно стегнати. Саморъчно поставени, но и на тях човек може да се обеси като едното нищо.
Шай разтри внимателно наранената си ръка и занарежда:
- Хеджес може да намери нещо, които да ти е по мярка. Джентили има старо седло, ще свърши работа, а Бъкхорм, сигурна съм, ще има някое муле за продан.
- Муле?
- О, да не би, мамка му, да ти е под достойнството? Тогава върви пеша до Крийз.
Темпъл не мислеше, че ще стигне по-далеч пеша, отколкото на муле, затова пребори и обида, и болка и отвърна с усмивка:
- Ще съм признателен за всяка минута на гърба на благородното животно.
Успокои се с мисълта, че ще й го върне, като наистина изплати дълга си. За достойнството си, ако не за парите.
- Ще бъдеш признателен и още как - сопна му се Шай.
- Ще бъда - не остана по-назад Темпъл.
- Хубаво - каза тя.
- Хубаво.
- Хубаво - повтори Шай след кратко замисляне.
Причини
- Каква земя само, а?
-На мен ми изглежда просто като ужасно много земя - отвърна Лийф.
Суийт разпери ръце и пое дъх така дълбоко, все едно искаше да всмуче целия свят през носа си.
- Така си е. Далечна страна е това! Далечна, защото е толкова далече от най-далечното място, където е стъпвал цивилизован човешки крак. Далечна, защото е толкова далече от което и да е друго място, където е стъпвал цивилизован човешки крак.
- Далечна, защото е толкова далеч от каквото и да било на тоя свят - добави Шай, загледана в тревното еднообразие, полюшвано от лекия бриз. Далеч, много далеч отпред, толкова бледи, че можеха да минат за заблуда на окото, се виждаха сивите очертания на хълмове.
- Но да вървят на майната си цивилизованите, а, Лам?
Лам повдигна едва вежди:
- А може просто да ги оставим на мира, а?
- Или да им заемем малко гореща вода от време на време - промърмори Шай и се почеса под мишницата. Отдавна беше качила неканени „пътници“ там и на други места. Имаше чувството, че всяка гънка по тялото й беше запълнена с прах, чак зъбите й скърцаха от нея, освен това в последно време не усещаше в устата си друг вкус освен на солена пот, примесен с този на нещо умряло и изсъхнало на слънцето.
- А, да вървят на майната си, казвам аз, и те, и горещата им вода! Като толкова ти е притрябвала, тръгвай на юг към Империята и помоли стария легат Сармис за гореща вода. Или на изток към Съюза и моли Инквизицията.
- Тяхната може да се окаже прекалено гореща - промърмори отново Шай.
- Кажи ми само къде другаде тялото се чувства така свободно.
- Не се сещам - призна Шай. Имаше обаче нещо диво и заплашително в цялото това огромно пространство. Имаше чувството, че може да смаже човек с тежестта си.
Но не и ако името му е Даб Суийт. Той напълни до пръсване гърди и пак занарежда:
- Лесно се влюбва в нея човек, в Далечна страна, но опасна любовница е тя, с груби ласки. Такава поне е с мен, от времето, когато бях по-млад и от нашия Лийф. Най-добрата трева винаги е току зад хоризонта. Най-сладката вода - в следващата река, и най-синьото небе - отвъд друга планина. - Той въздъхна дълбоко. - И преди да се усетиш, ставите започнали да пукат сутрин, не можеш да спиш два часа накуп, без да ставаш да пикаеш, и изведнъж разбираш, че най-добрата земя е зад гърба ти. Никога оценена, подмината незабелязано, докато очите са били вперени напред.