- А и отминалите лета обичат компанията - добави замислено Лам, почесвайки звездообразния белег на едната си брадясала буза. - Всеки път, като погледнеш назад, сякаш повече са се насъбрали зад гърба ти гадовете.
- И накрая всичко ти напомня за нещо от миналото. Местата, на които си бил. Хората, които си срещал. Ти самият навремето. Днешното избледнява, а вчерашното става все по-реално. А утрешното се е свило до грахово зърно.
Лам зарея замечтан поглед в далечината и на устните му се появи едва доловима усмивка:
- Щастливите долини от миналото - промърмори замислен.
- Ех, как обичам, като дъртаците се разнежат за доброто старо време. - Шай хвърли закачлив поглед на Лийф. - Подмладявам се, като ги слушам.
- Вие, палета такива, си мислите, че утре никога няма да дойде - отвърна сърдито Суийт. - Че имате повече време пред себе си от парите в банка. Един ден ще разберете колко сте сбъркали.
- Ако духовете не ни убият преди това - намеси се Лийф.
- Много ти благодаря, че ме подсети за тази чудесна вероятност -каза Суийт. - Щом философстването не ти допада, имам друга работа за теб.
- И тя е?
Възрастният скаут кимна напред. Тревата беше осеяна с плоски като пити изсъхнали и побелели кравешки говна - скъп спомен, оставен от скитащо из равнината стадо.
- Събиране на говна.
- Хм - изсумтя Шай. - Не събра ли вече достатъчно говна, докато ви слушах как с Лам се жалвате за доброто старо време?
- За беда, със спомени огън не се пали, иначе всяка вечер щеше да ми е топло и приятно. - Суийт изпъна ръка и описа широка дъга пред себе си. Докъдето стигаше погледът, нямаше друго освен трева, земя и небе. Необятно еднообразие във всяка посока. - На сто мили околовръст няма да намериш и една съчка. Докато не минем моста в Сиктус, ще горим само кравешки говна.
- И ще готвим на тях?
- На това, дето ядем в момента, може само да подобри вкуса - отбе-ляза Лам.
- Част от чара на преживяването - добави Суийт. - Както и да е, набавянето на материал за огрев е работа на младите.
Лийф погледна към Шай:
- Аз не съм толкова млад - заяви възмутено и сякаш да подкрепи твърдението си, поглади с пръсти брадичка, където с много любов и усърдие беше започнал да отглежда рехава русолява окосменост.
Шай беше почти сигурна, че тя можеше да се похвали с повече лицева окосменост от него. Суийт явно също не остана впечатлен, защото заяви невъзмутимо:
- Достатъчно млад си да омажеш ръце за благото на задругата, момче! - Той плесна по рамото нацупения Лийф. - Така де, кафявото по дланите е знак за безпримерен кураж и отличие в изпълнението на дълга! Медалът на равнината!
- Искаш ли юристът да помогне? - попита Шай. - Срещу три къса е твой за целия следобед.
- Ще ти дам два - присви очи Суийт.
- Дадено. - Не си заслужаваше да се пазари за дребни суми.
- Мисля, че на юриста много ще му хареса - каза Лам, след като Су-ийт и Лийф тръгнаха обратно към колоната. Старият скаут отново нареждаше с носталгия за отминалите времена.
- Не е тук за забавление.
- Никой от нас не е.
Двамата подкараха конете напред в пълно мълчание, сами насред равнината и небето отгоре - толкова огромно, безкрайно, че Шай имаше чувството, че в даден момент земята ще спре да я държи върху себе си, небето ще я погълне с празнината си и тя ще се носи из него до безкрай. Размърда ръка - рамото и лакътят още боляха, вратът и ребрата също се обаждаха, но с всеки следващ ден все по-малко. Не се тревожеше, беше преживяла и по-лошо.
- Съжалявам - каза Лам ни в клин, ни в ръкав.
Шай се обърна към него. Седеше прегърбен на седлото, увесил глава и рамене, сякаш на врата му тежеше котва.
-И го докарваш на вид - каза.
- Сериозно, Шай. Съжалявам. За онова в Ейвърсток. За това, което направих. И за онова, което не направих. - Говореше бавно, все по-бавно, сякаш всяка дума беше истинско мъчение. - Съжалявам, че никога не ти казах какво бях... преди да дойда във фермата на майка ти... - Шай не откъсваше очи от него. Устата й пресъхна. Той не вдигна очи. Сведе още повече поглед и започна да търка замислено чуканчето на липсващия пръст на лявата си ръка. - Исках просто да погреба миналото. Да бъда никой и нищо. Разбираш ли?
Шай преглътна тежко. Тя самата имаше един-два спомена, които с охота би гледала да потъват в някое блато.
- Предполагам - отвърна.
- Но семената от миналото дават плод в настоящето, така казваше баща ми. Само дето съм такъв глупак, че така и не се поучих от него, повтарям все същата грешка отново и отново, все пикая срещу вятъра. Миналото не се погребва. Поне не такова като моето. И кръвта винаги те застига.