Ако прекарваше деня в търкане на задника си с метална четка за сваляне на ръжда и едновременно с това ядеше пясък, примесен с кравешки тор, пак нямаше да се чувства така отвратително.
Естествено, сигурно трябваше да скача от радост и да благодари на Бог за късмета, че е още жив, но с всеки следващ ден му ставаше все по-трудно да оцени прашното чистилище, в което се бе озовал. В края на краищата благодарността и негодуванието са неразделни братя. За кой ли път вече се впусна в обмисляне на поредното си бягство. Да се измъкне от задушаващия дълг и отново да е свободен. Само дето този път не виждаше път за бягство. Никакъв път, за лек и дума да не става. Беше заобиколен от стотици мили пустош - по-сигурен затвор и от клетка. Беше готов да се жалва на когото и да е, на всеки, готов да слуша, но такъв просто нямаше. Най-близкият до него ездач беше Лийф, но момчето, повече от очевидно, беше във вихъра на младежко увлечение по Шай. Беше я наредил някъде между майка и любовница и демонстрираше почти смехотворни изблици на ревност всеки път, когато тя се смееше или просто говореше с друг мъж от задругата. И за негова най-голяма беда това се случваше често. Е, поне за Темпъл нямаше от какво да се притеснява. Той не таеше никакви романтични чувства към върховния си мъчител.
Трябваше да си признае обаче, че имаше нещо необяснимо интригуващо в държанието й - чевръста, силна, вечно в движение, първа се хващаше на работа и последна спираше. Стоеше, когато другите седяха, все чоплеше нещо, я шапката си, я колана, ножовете в него или копчетата на ризата си, все нещо оправяше. На няколко пъти се улови, че мисли за това дали и останалите части от тялото й са така стегнати като рамото й, когато го носи при реката. Когато едната й страна беше притисната в него. Дали се целува така свирепо, както се пазари...?
Когато Суийт най-накрая отведе колоната до някакъв мижав поток, настана истинско стълпотворение от втурнали се към водата хора и добитък. Животните се сбутаха едно в друго, нагазиха в потока и размътиха водата. Децата на Бъкхорм започнаха да тичат из него и да се плискат с вода. Ашджид благодари на Бог за тази щедрост под съпровода на кико-тенето на малоумния си последовател, който се беше заел с пълнене на бъчвите за питейна вода. Йосиф Лестек намокри леко бледото си лице и зарецитира надълго и широко пасторална поезия. Темпъл си намери усамотено местенце нагоре по течението и се просна по гръб в сочната зелена трева покрай потока. Влагата попи бавно в дрехите му и на лицето му грейна огромна усмивка. През последните седмици стандартите му за радост от живота съвсем се бяха сринали. На практика вече се наслаждаваше на всеки момент, в който усещаше топлината на слънцето по лицето си. Също както сега, допреди нещо да го засенчи.
- Дъщеря ми си избива парите от теб, както виждам? - каза Лам, застанал над него. По-рано сутринта Лулайн Бъкхорм беше подстригала всичките си деца и Лам с неохота се бе наредил и той на опашката. С късо подстригана коса и брада изглеждаше още по-едър, белязан и свиреп.
- Да ти призная, ще си ги избие до къс, дори ако се наложи накрая да ме продаде за месо.
- Няма да отрека, че е способна на това. - Лам му подаде манерката си.
- Кораво момиче е - отвърна Темпъл, докато я поемаше от ръката му.
- Не чак толкова. Спаси те при реката, нали?
- Така е - призна Темпъл, но се замисли дали нямаше да е по-милос-тиво от нейна страна да го бе оставила да се удави.
- Да кажем тогава, че е корава точно колкото трябва.
Темпъл отпи от манерката и изжабурка уста:
- Определено изглежда гневна за нещо.
- Преживяла е доста разочарования.
- Боя се, че аз вероятно ще се окажа поредното. Винаги нося разочарования на хората около себе си.
- Разбирам те напълно. - Лам се почеса бавно по прясно остриганата глава. - Но винаги има утре. Следващия път - по-добре. Това е животът.
- Вие двамата затова ли сте тук? - попита Темпъл и му подаде манерката. - Ново начало?
Лам примига озадачен:
- Шай не ти ли е казала?
- Когато говори с мен, обикновено е за дълга ми и за това колко бавно го изплащам.
- Ааа, и аз чух, че не върви кой знае колко бързо.
- Всяка марка ми съкращава живота с година, имам чувството.
Лам клекна до потока.
-Шай има брат и сестра - каза той. - Те бяха... отвлечени. - Той натопи манерката във водата и се загледа в балончетата въздух, които за-изскачаха от гърлото. - От бандити. Изгориха фермата ни и убиха наш приятел. Отвлекли са сигурно двайсет деца и ги водят към Крийз. И ние ги следваме.