- Тогава по-добре докарай по-големи котки! - викна му Корлин и се обърна към Шай. - Къде се дяна робът ти?
- Помага на Бъкхорм с прекарването на добитъка през тая бъркотия. И не е роб - добави тя раздразнено. Открай време я биваше да защитава слабия от хорските нападки. Особено ако сама вече си беше набелязала въпросната жертва.
- Хубаво, мъжката ти курва.
- И това не е, доколкото знам. - Погледът й тъкмо попадна на един истински представител на гилдията. Онзи беше разкопчал ризата си до пъпа и надничаше иззад мазното платнище на една палатка. - От друга страна, той все повтаря, че имал много професии...
- Може би ще е добре да се върне именно към тази. Не виждам иначе как ще ти изплати дълга си.
-Ще видим - каза Шай. Наистина напоследък й се струваше, че Темпъл не беше кой знае каква инвестиция. Щеше да приключи с изплащането на дълга си някъде към края на света, ако - и това беше много вероятно - първо не умреше или - а това беше още по-вероятно - не намереше друг, към когото да се прилепи, и не избягаше посред нощ. През цялото това време беше смятала Лам за страхливец, но той поне от работа не се боеше. Не помнеше да го е чула веднъж да се оплаче. А Темпъл не помнеше да е отварял уста, без да мрънка. Я за прахоляка, я за времето, я за протрития си от седлото задник.
- Ще ти дам аз на тебе един протрит задник - измърмори под нос Шай, - безполезно копеле такова.
Може и да бе най-добре да търсиш винаги най-доброто у човека, но ако у Темпъл имаше такова, явно го беше скрил много хубаво. Но това е. Какво очакваш от човек, изваден от реката? Герой?
Някога от двете страни на моста са стояли каменни кули, но днес тези откъм тяхната страна на реката стърчаха пречупени на няколко крачки височина, а земята около тях беше покрита с каменни отломки и обрасла в бурени. Между тях имаше импровизирана порта - най-нескопосаното дърводелско творение според Шай, а тя самата бе нанесла не една непростима обида на професията с уменията си с дървото. Състоеше се от части от фургони, сандъци и бъчви, сковани с очевидно събирани оттук-оттам криви пирони, а в средата й се мъдреше едно цяло колело. На останките от едната пречупена кула стоеше момче и следеше тълпата със свирепо войнствено изражение на лицето.
- Клиенти, тате! - провикна се то, когато Шай, Лам и Суийт доближиха портата, а фургоните на задругата спряха зад тях.
- Виждам, сине. Браво, добра работа.
Говорещият беше едър мъжага, по-висок от Лам, с гъста и чорлава рижа брада. Правеше му компания един върлинест тип с малка глава, най-хлътналите бузи на света и огромни скули. Носеше шлем, който очевидно бе правен за човек с нормална конструкция на главата, защото на него му стоеше като чайник на топката на боздуган. Четвъртият член на дружинката им се появи на върха на другата кула с лък в ръка. Червената брада пристъпи пред портата. Копието в ръката му не беше точно насочено към новодошлите, но със сигурност не сочеше и настрани.
- Това е нашият мост - обяви той.
- Голяма работа е. - Лам свали шапка и изтри чело с опакото на ръката си. - Не бих и предположил, че сте такива добри зидари.
Рижият го изгледа навъсено, но понеже не беше сигурен дали това беше обида, или не, обясни:
- Не сме го строили ние.
- Но е наш! - викна Скулите. Явно си мислеше, че като го извика така, ще стане истина.
- Тъп дангалак такъв! - добави момчето от кулата.
- И кой казва, че е ваш? - попита Суийт.
- А кой казва, че не е? - викна отново Скулите. - Има си закон за собствеността.
Шай хвърли поглед през рамо, но Темпъл все още бе някъде отзад с добитъка.
- Хм, когато наистина ти потрябва проклет юрист, никакъв го няма...
- Ако искате да минете, има си такса. Една марка на човек, две на животно и три на фургон.
- А така! - озъби се нагло момчето.
- Хубава работа. - Суийт поклати глава, сякаш това беше най-голя-мата злина на света днес. - Да събираш такси от хората за това, че си вървят по пътя.
- Някои хора ще изкарат печалба от всичко. - Темпъл се появи отнякъде на гърба на мулето си. Свали кърпата и тъмната жълта линия на прахоляка под очите му се очерта ясно на мургавото му лице. Така имаше направо смехотворен вид. Дари Шай с една лъчезарна усмивка, все едно беше дар, за който трябва да му е благодарна.
- Сто четиресет и четири марки - каза той и за радост на Шай, спря да се усмихва.
- Да вървим тогава да кажем на Маджуд - каза Суийт. - И да обиколим хората, да съберем парите.
- Чакай малко - спря го Шай. - Тая порта не ми изглежда нищо особено. Аз мога да я съборя с два ритника.
Червената брада подпря дръжката на копието в земята и я изгледа сурово: