- Това сигурно изисква неимоверен кураж - каза Суорбрек и стъклата на очилата му проблеснаха за миг, когато вдигна поглед от бележките си.
- Естествено! Не помня вече колко пъти смъртта ми е била прибързано обявявана от един или друг преизпълнен с оптимизъм враг. Четире-сет години на изпитания, борба, предизвикателства и предателства. Живее ли човек достатъчно дълго... накрая всичко се превръща в руини пред очите му. - Коска се отърси от обзелата го меланхолия. - Но ако не друго, не съм страдал от скука! Колко приключения преживяхме, а, Тем-пъл?
Темпъл примижа като от болка при мисълта. За него последните пет години се състояха тук-там от страх, тягостно еднообразие, съпътствано от спорадична диария, провал след провала в битката с една или друга чума и бягане като от чума от истинската битка. Но на него не му плащаха да говори истината. Точно обратното.
- Героични - отвърна той.
- Темпъл е моят нотариус. Той изготвя договорите и следи да се спазват. Един от най-умните копелдаци, които някога съм срещал. Колко езика говориш, Темпъл?
- Като майчин не повече от шест.
- Най-важният човек в проклетата дружина! След мен, естествено. -Ветрецът подухна и разроши пухкавите снежнобели кичури около оцвъ-каното с кафеникави петънца голо теме на Коска. - О, нямам търпение да ти разкажа всичките си истории, Суорбрек! - Темпъл успя да скрие надигналото се в гърдите му отвращение. - Обсадата на Дагоска! Завършила с пълен провал. Битката за Афиери! Срам и позор. Кървавите години! Смяната на страните, по-честа от тази на ризите. Кампанията за Кадири!
Пиянско фиаско. В продължение на няколко години дори си гледах коза. Опърничаво добиче, но вярно до гроб, трябва да й се признае...
Суорбрек успя да изпълни един раболепен поклон - достоен за възхищение подвиг, предвид това, че седеше с кръстосани крака и облегнат на голяма каменна плоча.
- Нямам никакво съмнение, че читателите ми ще тръпнат от възхита, съпреживявайки подвизите ви.
- Достатъчно, че да запълнят дванайсет тома!
- Ще има предостатъчно.
- Между другото навремето бях върховен херцог на Висерин. - Кос-ка махна величествено с ръка да потуши благоговеенето на слушателите си, не че имаше такова. - Не се тревожете, няма нужда да ме наричате Ваше Превъзходителство, в Дружината на Милостивата ръка не държим на формалностите, нали така, Темпъл?
- Никакви формалности - въздъхна дълбоко Темпъл. Повечето от членовете й бяха лъжци, всичките до един - крадци, а мнозина - обикновени убийци. Нямаше нищо чудно в липсата на формалност.
- Сержант Дружелюбния е с мен по-отдавна и от Темпъл, от времето, когато свалихме от власт върховния херцог Орсо и качихме Монцаро Муркато на трона на Талинс.
Суорбрек вдигна очи от бележките си:
- Познавате върховната херцогиня?
- Интимно. Не бих преувеличил, като кажа, че бях неин най-близък приятел и ментор. В обсадата на Мюрис спасих живота й, а тя - моя! В даден момент трябва да ти разкажа историята за възкачването й на престола, славно начинание. Почти няма велика личност, за която или срещу която някога да не съм се бил. Сержант Дружелюбен?
Безвратият сержант вдигна глава и извърна безизразно като гладка каменна плоча лице.
- Как бяха за теб годините, прекарани в моята компания?
- Доброволно избран затвор. - Той се върна към търкалянето на заровете си - занимание, което можеше да запълни часове наред от деня му.
- Този е страшен шегаджия! - Коска размаха кокалест показалец към напълно сериозния сержант. За петте си години в Дружината Темпъл не беше чул и една шега от Дружелюбния. - Ще видиш, Суорбрек, в дружината цари атмосфера на шеги и закачки!
Да не споменаваме кипящите вражди, невероятния мързел, насилието, болестите, плячкосването, подмолността, пиянството и разврата, които биха накарали и дявола да се изчерви, каза си наум Темпъл.
- През тези пет години - добави на глас той - не съм спрял да се смея.
В началото намираше историите на Стареца за истински забавни, пленителни и интригуващи. Бяха почти магическа, рядко срещана възможност да наблюдава човек без всякакъв страх. Но сега от тях му се повдигаше. Дали той бе прозрял истината, или Коска я беше забравил, не можеше да каже. Най-вероятно по малко и от двете.
- Да, каква кариера само. Множество моменти на гордост. Множество триумфи. Но и поражения. Всеки велик мъж ги има. Съжаленията са цената, която плащаме в този занаят, повтаряше някога Сазайн. Често съм бил упрекван в непостоянство, но аз смятам, че винаги, на всеки кръстопът в живота си съм поемал в една и съща посока. Натам, накъдето на мен ми се иска. - Мислите на застаряващия наемник се отплеснаха отново към въображаемото му славно минало, а Темпъл се възползва от възможността и тихомълком се изниза покрай една съборена каменна колона. - Имах щастливо детство, но бурна младост, пълна с всякакви грозни злополуки. На седемнайсет напуснах родното си място и поех в търсене на щастието си, въоръжен само с остър ум, кураж и вярното си острие...