Джонатан беше прав. Тя жадуваше за някакво питие, ала осъзнаваше, че сега не беше моментът за това… Ако операцията се провалеше и Роланд и Ребека влезеха в затвора, тя щеше да се измъчва от угризения. И сигурно пак щеше да посегне към бутилката…
Кира се прокле заради това, че позволи на мислите си да я разконцентрират. Ставаше отново както във Венецуела. Избра лош момент за самоанализ. Все още не сме в безопасност. Тя въздъхна, огледа фоайето и отведе Пайъниър от рецепцията към асансьорите. Бръкна в джоба си и извади мобилния телефон, евтина „Нокия“.
Набра втория програмиран номер, който беше на шефа на бюрото. Звънна на неговия телефон за еднократна употреба. И двата апарата щяха да бъдат унищожени след това. Това щеше да е последното й обаждане от този телефон.
Изненада се, когато чу гласа на Джонатан.
— Чакахме ви за вечеря. Твоето coq au vin вече изстина. — Несъмнено Мичъл го беше обучил какво да каже. Първото изречение беше парола. Второто — нещо като порицание. Закъсня.
Той никога не е говорил по телефона в Пекин, осъзна Кира. МДС не познават гласа му. Но със сигурност познаваха гласа на Мичъл, затова разговорът й с Джонатан щеше да се впише повече в измислената им история, ако ги подслушваха… Те минаха заедно през митницата, така че видеонаблюдението и гласовите данни щяха да подкрепят легендата, че те са просто приятели туристи…
— Съжалявам — отговори тя. — Надявам се храната да не е много скъпа — продължи Кира. Пайъниър е с мен. Ти къде си?
— Не е чак толкова зле. По курса е десет долара и двайсет и два цента, ако не броим бакшиша.
Стая 1022. Впоследствие от Трети отдел можеха да разберат какво е казал Джонатан в действителност. Първо, трябваше да отделят разговора, да засекат местоположението на Кира и да преведат думите й на китайски. Трябваше да бъдат много умни, за да проверят цената на coq au vin в „Мариот“ и да разберат, че Джонатан греши много за обменния курс юан-долар. Кира бе работила с бюрократи достатъчно дълго, за да знае, че те нямаше да успеят да извършат такъв подвиг и да изпратят въоръжен екип до стая 1022 през следващия час.
— Притопли ми го. — Идвам. Тя прибра телефона и поведе Пайъниър към асансьора.
Джонатан затвори телефона и го върна на Мичъл.
— Благодаря — кимна Мичъл. — Не знам дали китайците имат запис на гласа ми, с който да направят сравнение, но няма смисъл да рискуваме. Не искам да проследят гласа ми и да ни открият. — Той не знаеше колко информация са успели да съберат за него през годините, макар че за предпочитане бе да нямат нищо. Мичъл погледна часовника. — Добре се справяме. Може да успеем да наваксаме малко време по пътя към летището, ако трафикът не е натоварен. Така или иначе не искаме да висим дълго на аерогарата…
— И вие ли идвате? — попита Джонатан.
За момент Мичъл изгледа строго анализатора, после потисна раздразнението си.
— Опитах да измъкна нещо от един тайник още преди да разберем, че Пайъниър е изгорял. МДС вероятно са наблюдавали тайника, така че аз също съм изгорял. Трудно е да бъдеш шеф на бюро, когато врагът ти знае с какво се занимаваш. Аз ще съпроводя Пайъниър до Щатите и няма да се връщам. Точно в този момент жена ми събира багажа вкъщи и утре ще лети към дома. Анна ще ме дегизира, след като приключи с Пайъниър и Страйкър.
— Труден начин за завършване на мандат — отбеляза Джонатан. Беше съвсем близо до проява на състрадание.
— И без това щяхме да се прибираме за Деня на независимостта — обясни Мичъл. После се усмихна. — Следващия път, като се върна в Ленгли, ще трябва да ми обясниш как си уговорил Кук да одобри разпита на Пайъниър.
— Жалко, че в Централата няма бар. Аз не пия, но бих ви почерпил една бира заради това, че не ни изхвърлите от офиса си, когато се появихме и ви съобщихме какво искаме.
Мичъл се разсмя.
— Честно казано, в началото бях повече изненадан, отколкото ядосан. — Той погледна отново часовника, отиде до вратата и я отвори. Беше засякъл собственото си изкачване от фоайето, за да направи приблизителна преценка на времето. Кира и Пайъниър влязоха в стаята. Мичъл затвори вратата зад тях и ги отведе от предното помещение.