Кореецът стоеше спокойно, докато двамата китайски офицери обсъждаха неговия случай. Онзи с паспорта се наведе и се взря в лицето му. Кореецът отстъпи малко. Очевидно се беше почувствал неудобно от близкия оглед, но иначе запази самообладание.
Офицерът от МДС се намръщи, затвори паспорта, подаде го на собственика му и му махна да минава. Летищната служителка го поздрави с традиционен мандарински поздрав. Той кимна и й подаде бордовия си пропуск. Тя го прокара под скенера и му го върна, но кореецът все още се опитваше да пъхне паспорта в джоба си с треперещите си старчески ръце, оставяйки Кира да чака цяла вечност, преди да продължи. Най-накрая успя да го пъхне в сакото си, после взе пропуска си и тръгна несръчно напред през вратата.
Минаха още няколко пътници. Кира пристъпи до вратата и подаде паспорта си. Съсредоточи се върху ръцете си, за да се увери, че пръстите й не треперят. Не искаше да покаже външни признаци за дискомфорт. Офицерът от МДС го взе и опипа с очи брюнетката с грозен поглед цяла дълга секунда, преди да отвори фалшивия документ. Тя пъхна ръце в джобовете си и насочи вниманието си към дишането и пулса си, който бе доста ускорен, но не чак толкова, че да се почувства неудобно. Двамата офицери се разприказваха отново, а офицерът с радиостанцията щракна копчето и заговори в нея. Отсреща му отвърнаха и офицерите се намръщиха, но не казаха нищо. Онзи с паспорта я погледна отново. Лицето на Кира остана безизразно и тя се учуди дали те бяха изучавали достатъчно западните лица, за да различат емоционалните им състояния.
Само ми върни паспорта, помисли си тя.
Кореецът стигна до края на рампата и прекрачи внимателно малкия процеп към „Боинг 767“. Много красива корейска стюардеса го попита на родния си език дали не се нуждае от помощ, за да намери мястото си. Той не разбра езика, но все пак кимна. Тя взе бордовия му пропуск и го насочи към кабината за първа класа, после го хвана за ръката и му помогна да мине по пътечката. Той се тътреше между седалките, използвайки ги за опора, докато стигна до своя ред. Стюардесата му помогна да се настани, отбеляза, че няма ръчен багаж за горния контейнер и го попита дали иска питие и гореща кърпа за лицето си. Той се съгласи с питието, но не прие кърпата.
Нямаше представа какво ще стане с протезите, които Монахан сложи на лицето му.
Стюардесата си тръгна, а Пайъниър се обърна към прозореца. Със сериозно лице той се втренчи с невиждащи очи към градския хоризонт в далечината. Пекин бе изгубен за него. Осъзна, че не знае как биха подействали сълзите на протезата. Може би в крайна сметка трябваше да поиска кърпа.
Погледна напред и видя стюардесите да повтарят ритуала с поздрава с друг пасажер, който влезе в кабината. Кира Страйкър кимна на стюардесата и се обърна към пътечката. Не погледна към него.
Офицерът от МДС върна последния паспорт на собственика му, канадска тийнейджърка, а партньорът му вдигна рамене и заговори в радиостанцията си. Началникът им потвърди, а войниците от НОА, застанали отстрани, метнаха пушките си на рамо. Тръгнаха като екип към другия терминал в далечния край на залата. Цяла нощ щеше да има полети. А и Шести отдел бе малоброен за тази задача и никой не можеше да им каже кога ще пристигне смяната им.
Стюардесата затвори вратата на рампата, заключи я и провери системите за сигурност. Смяната й свърши. Отдалечавайки се от вратата, тя бръкна в джоба си, извади евтин мобилен телефон и натисна един бутон. Не знаеше на кого се обажда, нито дори какъв номер е програмиран в телефона.
— Ало — една жена отговори на отличен мандарин.
— Вечерята е сервирана, четири ястия, всичките студени — докладва стюардесата.
— Моите благодарности. — Връзката бе прекъсната от другия край. Стюардесата влезе в най-близката тоалетна, изчака малко, докато единственият посетител излезе, и извади SIM картата от телефона, после я пусна в тоалетната и дръпна връвта на казанчето. Накрая пусна телефона в кошчето за боклук.
Монахан остави телефонната слушалка и вдигна ръце към лицето си. Беше седнала пред празното бюро на Мичъл. Ще се видим скоро, момчета и момичета, помисли си тя. Потисна порива си да отиде до прозореца и да направи груб жест в посока на Джуннанхай.
Мичъл бе написал две телеграми до Ленгли предишната вечер и сега Монахан можеше да каже на бившия му заместник, новоназначения шеф на бюрото, коя да изтрие. На другата й трябваха само няколко мига да премине през Тихия океан. Не можеше да се каже колко време щеше да отнеме на персонала от Оперативния център да я предадат на Берън след пристигането й, а директорът на НСС щеше да е нетърпелив. Монахан извади криптирания си мобилен телефон и набра.