Офисът на директора на ЦРУ
Кук не излезе от офиса на седмия етаж цели два дни. Хранеше се в директорската трапезария. Агенцията й осигуряваше персонален готвач, който работеше в кухня на ниво първокласен ресторант. Тя излизаше в коридора само когато трябваше да се върне в Оперативния център за кратки брифинги за военните събития в Южнокитайско море.
Още предишния ден Берън я посъветва да се прибере у дома си, но Кук отхвърли предложението му. Знаеше, че то едва ли е искрено и е направено повече по задължение, отколкото от някакво убеждение… Берън никога не би я помолил искрено да стори нещо, което не би предприел самият той. Все пак чувството за вина от това, че искаше да го послуша, беше силно.
Кук беше уморена и дори кафето не й помагаше. Ръцете й трепереха от количеството кофеин, нужно да я държи будна. Каза си, че е безсмислено да се прибира у дома, че няма да може да заспи, защото мислите за нейните хора на терен щяха да я ободряват. Кук знаеше, че това е лъжа, и не го призна пред себе си, но накрая вече нямаше избор. Диванът изглеждаше по-добро убежище от бюрото й и тя освободи Берън, заключи офиса си и се отпусна в дивана. Остави лампите да светят, а щорите вдигнати и се надяваше, че има достатъчно сили да съкрати максимално почивката си.
Разбра, че не е успяла, когато някой почука на вратата. Усещането й за време бе изчезнало, а съзнанието й бе по-неясно от преди. Зрението й най-накрая се фокусира върху стенния часовник. Бяха минали четири часа. Тя се надигна и усети бравата като олово в ръката си.
Беше Берън. Чувстваше тялото си като тежък чувал, когато го стовари на стола.
— Дай ми някаква добра новина — нареди тя.
Берън се подчини на заповедта, след като затвори вратата зад себе си.
— Той е във въздуха — започна без предисловие. Кук затвори очи с облекчение. — След деветдесет минути ще кацне в Сеул. На летището е гъмжало от МДС, но не са го идентифицирали. За малко щели да разберат кой е. Но Монахан е свършила страхотна работа.
— Ами другите?
— До един са в самолета — поясни Берън. — Всички са чисти, освен ако НОА не реши да изпрати след тях някой МИГ.
— Нека Страйкър бъде повишена и да получи едноседмичен отпуск. Монахан също. Да разбирам ли, че си уредил стилно пътуване за Пайъниър?
— Ти помоли за това, а той го получи — отвърна Берън. — Място в първа класа и чартър до „Дълес“ от Сеул. Мичъл седи наблизо — да го контролира, в случай че се паникьоса. Това става понякога, когато хората най-накрая осъзнаят, че вече няма връщане у дома. Ще кацнат тук утре следобед. Ще сменим самолетите там и ще го закараме във Фермата.
— Той го заслужава. А Страйкър?
— Тя и Бърк са в пътническа… Не искахме всички да седят заедно, в случай че арестуват някого. А следващият им полет няма да е толкова приятен, колкото на Пайъниър. — Той бръкна в джоба си и извади пура, „Давидоф Милениум“. Предложи я на Кук и когато тя я взе, той посегна за друга. — Те са извън Китай. Мисля, че си струва да нарушим един дребен федерален закон.
Кук извади ароматната пръчка от тубата й и я прокара под носа си.
— Скъпа е. Мислех, че си ги отказал… — рече тя.
— Никога не е късно да се върнеш към лош навик.
— Идва ми наум една по-добра традиция. И тя ще те спаси от спорове с жена ти. — Кук взе пурата на Берън, извади я от тубата и стисна със зъби кафявата пръчка. Върна пурата, която той й даде, в тубата й. После взе от бюрото си маркер и надраска отстрани Пайъниър 2016.
Директорката на ЦРУ се обърна към рафта зад бюрото си, отвори овлажнителя там и пусна пурата вътре. Пурите в колекцията й ставаха четири с допълнението на Берън.
Международно летище „Инчеон“
Сеул, Южна Корея
Написаната на ръка табела гласеше: „КВОН Моо-хюн“.
Мило Сакс нямаше представа какво е Квон Моо-хюн, но се съмняваше, че мистър Квон е истински кореец. Сакс беше най-младият полеви агент в Сеул и извади късата клечка за тази задача. Шефът на бюрото в Сеул му даде името на табелата и заповед да не задава въпроси. Трябваше да застане до другите професионални шофьори, да посрещне мистър Квон и да го заведе до частния хангар край дърветата, а после да лети с него на частния „Лиърджет“153 до летище „Дълес“. Имаше заповед да не разговаря с Квон, освен за да насочва движенията му. Сакс беше придружител, нищо повече. Щеше да получи тридневен отпуск в Северна Вирджиния, което едва ли бе достатъчно, за да се оправи от часовата разлика, след което щеше да лети обратно за Сеул, за да продължи редовния си мандат.
153
Швейцарско-американска корпорация за производство на реактивни самолети за военни и граждански цели. — Б. пр.