Самолетът кацна по график, стюардесите отвориха вратата и шофьорите на лимузини заеха местата си отстрани на изхода. Първите двама души, които слязоха, видяха табелата му и тръгнаха към него. Западнякът оплешивяваше, косата му бе посребрена на местата, където все още я имаше, можеше да се похвали и със значително шкембе. Кореецът се подпираше на бастун, но изглеждаше някак си пъргав за възрастта си.
— Аз съм Квон — каза мъжът на корейски. Това определено не беше вярно. Акцентът му бе толкова силен, че Сакс не таеше никакви съмнения, че е запаметил фразата. Вероятно дори не разбираше какво казва.
— Удоволствието е мое — отговори Сакс. — Елате с мен, ще ви заведа до следващия ви полет.
— Още не — намеси се Мичъл. — Нуждаем се от уединено място, където да зададем няколко въпроса на този джентълмен.
— Вие сте Мичъл? — попита Сакс. Мичъл кимна. — В частния хангар ни чака чартърен полет. Вероятно най-сигурното място за разговор е на самолета.
— Мен ме устройва — съгласи се Мичъл.
Не беше откъсвал очи от вратата, откъдето слизаха пътниците. Излезе друга двойка западняци, огледаха се за кратко и тръгнаха към тях. Жената е доста хубавичка, помисли си Сакс. Късо подстригана брюнетка с очила и несъмнено беше полеви агент, което означаваше, че може да му излезе късметът с нея, ако успееше да накара хората от Ленгли да му кажат името й.
— Време за разговор? — Кира зададе въпроса на Мичъл без предисловия.
— В частния хангар — съобщи й Мичъл. — Имате петнайсет минути. Достатъчно ли е?
— Ще разберем — отвърна Джонатан.
Мичъл посочи към седалките в задната част на самолета и всички заеха местата си. Джонатан се наведе напред и огледа китаеца. Беше се досетил за възрастта на Пайъниър от биографичните данни във файловете, които най-накрая получи, след като извади душата на Берън да му даде достъп. Китайският агент беше учил в колеж по време на клането на площад „Тянанмън“, което означаваше, че сега би трябвало да е на средна възраст, но дегизировката прикриваше всички следи за това. Успя да види истинската външност на човека само за една кратка минута, преди Монахан да го вземе в ръцете си. Пайъниър изглеждаше някак си по-стар, макар Джонатан да знаеше, че няма основа за сравнение, но това не го изненада. Китаецът беше станал предател преди повече от двайсет години. Такъв живот може да състари човек преждевременно.
— Аз съм Джонатан. Това е Кира — представи се Джонатан на английски. — Искам да ви задам няколко въпроса за програмата Боздугана на убиеца. — Мичъл преведе. Може би старшият офицер не одобряваше използването на истинските имена, но не възрази. Джонатан долови термина шашуджиан, но не разбра нищо друго. Красив език. Звучеше като пеене от музикалните тонове и той се съмняваше, че някога ще може да го усвои. Ползваше само романски езици, но и те му се удаваха много трудно.
Пайъниър кимна и отговори:
— Ще ми се да можех да получа повече информация за шашуджиан, но голяма част от нея беше засекретена и нямах достъп. Какво искате да знаете?
— Прегледахме докладите ви. До 1999 година няма никакъв прогрес по шашуджиан. Прав ли съм?
— Правилно. Дзян Дзъмин стартира програмата през 1996 година, но в продължение на три години нямаше нищо, за което да си струва да докладвам. Няколко документа, няколко опита за кражба на американски оръжия. Няколко старши офицери развиваха идеи за оръжия, но на НО А й липсваше опит, за да задвижи някой от проектите. Всичко беше научна фантастика. — Мичъл не си направи труда да предаде злобата, която долови в гласа на Пайъниър. — Глупави старчета, мечтаещи за оръжия, които няма да успеем да създадем и за сто години. НО А не можеше да осъществи мечтите им, не можеше да създаде нещо, което да стигне до вашите самолетоносачи.
— И какво се промени през 1999-а? — попита Кира.
— Не знам — призна Пайъниър. — Ако е имало пробив, той е бил засекретен и аз нямах достъп до него. Имаше известно сътрудничество между НОА и Изследователския институт за самолетен дизайн СИАН, но аз докладвах за това.
Джонатан кимна.
— Четох доклада. Ако не са постигнали успехи, имало ли е някакви значителни провали, за които да не сте докладвали?
— Защо се интересуваш от провали? — попита Мичъл.
— Цялата наука е свързана с провалите — обясни Джонатан. — Тест, провал, отново тест, докато направиш пробив. Ако успее да очертае някои големи изследователски провали около 1999 година, това може да ни покаже в каква посока е поело изследването на НОА.