— Много правилно — съгласи се Мичъл. После преведе.
— Имаше малко дейност, която да си струва да се отбележи, успешна или неуспешна — отговори Пайъниър. — J-20 беше разочарование, което се използваше най-вече когато се опитвахме да унижим вашите гостуващи офицери, и никога не сме могли да достигнем вашия Раптор154. А ракетата Донгфенг155 винаги е будела подозрения. Висшите партийни лидери губеха вяра във всичко това и го свалиха от програмата шашуджиан. И за известно време аз се обърнах към други неща.
— Никакви успехи, никакви провали — отбеляза Джонатан. — Никаква дейност, но какво тогава ги е задействало? Пропускаме нещо.
— Съгласен съм, но не знам какво може да е. Всъщност някъде по това време МДС дори искаха да закрият програмата.
— Защо? — попита Джонатан. Това го нямаше в доклада.
— Защото МДС се страхуваха, че ЦРУ е проникнало в програмата. Това беше вярно, тъй като аз го направих, но не както те си мислеха.
— Какво имаш предвид? — попита Мичъл.
— Бях сигурен, че ЦРУ не е осъществило друго проникване с по-добри агенти от мен, тъй като бях вътре в шашуджиан. Знам, че разузнавателните служби обичат да потвърждават информацията чрез много източници, но моите полеви агенти никога не са ме питали за нещата, за които МДС се страхуваше, че знаете. Предположих, че дори ако сте осъществили по-сериозно проникване, моите агенти пак щяха да ми задават онези въпроси. Те никога не го направиха. Понякога се опитвах да ги повдигна, но полевите агенти никога не изглеждаха заинтересовани. Искаха само да отговарям на въпросите им. Не желаеха да си измислям задачи. Казваха, че е рисковано.
— Не е получил съдействие от вас — този път Джонатан се обърна към Мичъл.
— Да, добре, това се случва, когато полевите агенти не са технически специалисти по темата, за която трябва да питат — обясни Мичъл. — Придържат се към въпросите, които вие, анализаторите, им изпращате от Централата. Ако не изпратите правилните въпроси, те никога не биват задавани.
— Една точка за системата — обади се Кира.
— Какво възбуди техните страхове за това, че сме проникнали в програмата им? — попита Джонатан.
Пайъниър се облегна назад и се замисли за момент.
— Това стана, след като бомбардирахте посолството ни в Сърбия. Забравих точната дата.
Джонатан вирна глава.
— Сърбия… — въздъхна той тихо, но Кира го чу. — МДС изнесе ли нещо чрез това посолство? Нещо свързано с Боздугана на убиеца.
— Знам, че Десети отдел Гуоджиа Анкуан Бу купи нещо ценно от висш сръбски офицер няколко дни преди бомбардировката. Десети отдел отговаря за кражбите на чуждестранни технологии и аз предположих, че сърбите са откраднали някакво натовско оборудване. Когато вашите ВВС взривиха крилото на посолството, МДС бяха убедени, че президентът Клинтън е наредил удара, за да измъкне доставката от ръцете ни. Ето защо отказаха да повярват, че бомбардировката е била случайна. — Мичъл преведе. Джонатан се наведе напред и подпря главата си с ръце.
— И ти не знаеш какво е имало в пакета? — Мичъл се обърна към Пайъниър.
— Не. Опитах да разбера, но МДС засекретиха данните. Никога не получих достъп до тях, така че нямаше какво да докладвам. Дори не бях сигурен, че технологията има нещо общо с шашуджиан. Продажбата стана точно когато се появиха тревогите на МДС за проникване, но това може да е било просто съвпадение. Знам, че когато пристигна в Пекин, МДС го предадоха на НОА, а оттам замина за Ченджу. Но те често купуват крадени технологии в чужбина. Това е нещо обичайно.
— Какъв идиот съм бил! — изсъска Джонатан.
— Какво? Какво има? — попита Кира.
— Седяло си е там през цялото време, а аз съм бил твърде глупав, за да го забележа — възкликна той. — Трябваше да го видим, когато правихме хронологичната диаграма. — Мъжът стана и погледна към Мичъл. — Готово. Имам каквото ми беше нужно. — Мичъл кимна и заговори Пайъниър на мандарин, обяснявайки му, че разговорът е приключил.
— Какво пропуснахме? — попита Кира.
Джонатан си пое дълбоко дъх.
— Спомняш ли си, че диаграмата не показваше никакъв прогрес в проекта Боздугана на убиеца до 1999 година?
— Да — отвърна Кира. — Търсехме събитие, което го е стартирало отново.
— Търсехме събитие в Китай — уточни Джонатан. — Това беше глупаво и ограничено. Имало е събитие, дало начален тласък, но то не се е случило в Китай. Станало е в Сърбия.
— Какво се е случило там?
Той поклати глава.
— Глупаво… — въздъхна той тихо, но напрегнато. — Можем да пробием това нещо. Той ни даде Боздугана на убиеца. — Гласът му беше спокоен. — Имал е парченцата, но не е знаел, че са от мозайката. Ние също, между другото. Можехме да го разгадаем и без него, ако бяхме достатъчно умни… Как съм могъл да не го видя! — ядоса се отново Джонатан. Това беше честно признание, произлизащо повече от изтощението, отколкото от скромността. Той знаеше, че лишаването от сън най-накрая убиваше способността му да мисли, а кофеиновите таблетки сега му вредяха повече, отколкото му помагаха. Надяваше се Кира да се справи по-добре, но тя бе подложена на по-голям стрес и преминаваше ту на кафе, ту на алкохол.
154
Разузнавателен модул, използван предимно от Кралските ВВС на самолетите им „Торнадо“. — Б. пр.