— Няма нищо в местните новини или по интернет — продължи APLAA, игнорирайки мъмренето му. — Тайпе вероятно контролира пресата. Никакви истории за китайски шпионин, внесъл на острова химически оръжия, за да изплаши местните.
— Не смятай, че е било химическо оръжие — коригира я Дрешер. — Може да е изпускане на газ или пък минувачи да са били засегнати от сълзотворен газ, докаран от вятъра. Просто докладвай фактите и си спести анализа.
Той държеше карта с часовите пояси под стъкло на бюрото си. В първата телеграма пишеше, че арестите са започнали в 18:30 стандартно източно време — 6:30 по цивилния часовник, и преди шест часа. Разликата в дванадесетчасовата времева зона означаваше, че 18:30 във Вашингтон е 6:30 в Пекин и Тайпе. Атаките бяха проведени почти при пукването на зимната зора.
Дрешер погледна телевизорите. Брюнетката от CNN говореше за мъничко падане на индекса Дау Джоунс, празна история, предназначена да запълни минута ефирно време през бавния новинарски цикъл. Блондинка от ВВС съобщаваше за работнически протести в Париж, а другите канали предлагаха подобни тривиални истории.
— Не е стигнало до чуждите новинарски станции — отбеляза Дрешер. — Има ли нещо в Държавния департамент?
— Тяхното наблюдателно бюро още не е видяло доклада.
Дрешер се облегна назад, препрочете двете телеграми и най-накрая си позволи да се усмихне. Вече беше буден. Адреналинът бе най-добрият стимулант, много по-добър от кофеина. Тайван бе арестувал дванайсет души, за някои от които бе известно, че работят за китайското Министерство на държавна сигурност, а някои от атакуващите полицаи бяха пострадали. Давид бе мушнал Голиат в окото с остра пръчка, а Голиат може би отговаряше на удара.
Старшият дежурен агент посегна към телефона и натисна бутона за бързо набиране без никакви угризения. Директорката на ЦРУ вдигна своя пряк телефон у дома си на третото позвъняване.
— Тук е Оперативният център — изрецитира Дрешер. — Минавам на „сигурен глас“. — Той натисна бутона, който кодираше обаждането.
Централа на ЦРУ
Входът на магистрала 123
Кира Страйкър влезе в двора на Главната квартира откъм Магистрала 123 и намали скоростта на червения си „Форд Рейнджър“, когато приближи будката на пазача. Кабинката от стъкло и стомана бе свързана със сградата за контрол на посетителите отдясно с мръсна бетонна арка, открита към вятъра.
Тя потрепери, щом смъкна стъклото на колата, но нямаше избор. Мразовитият въздух нахлу в кабината й и тя показа значката си на полицая. Втори пазач стоеше от другата страна на двулентовия път, надянал ръкавици и гушнал една М-1617. Третият, по-голям късметлия, седеше в отоплената кабинка отляво с 12-калиброва помпа „Мосберг“18 на една ръка разстояние. Несъмнено в Контролната сграда имаше още, всичките с 9-милиметрови пистолети „Глок“ и със сигурност с още тежки оръжия подръка.
Автомобилът на Кира беше единственият, слизащ към подхода, и затова привлече цялото им внимание. За един кратък миг тя сериозно се замисли дали да не премине през контролния пункт и натисна спирачката чак когато се примири с това, че пазачите няма да открият огън. Те просто щяха да активират пневматичните барикади и да смачкат пикапа й. После щяха да я арестуват и да прекарат останалата част от деня с нея в стаята за задържане, питайки я многократно защо един офицер от ЦРУ с валидна синя значка19 е постъпил толкова глупаво. Нежеланието й да отиде на работа би им се сторило много неубедително извинение.
Полицаят й даде знак да продължи с мързеливо махване на ръка по военному. Кира вдигна стъклото и усили парното докрай, за да може кабината да се загрее отново, след като топлият въздух беше излетял навън.
Моля ви, пуснете барикадите, помисли си тя и остана изненадана от това колко сериозна е молбата й. Пневматичните тарани имаха достатъчно сила да смачкат купето на пикапа наполовина и дори да го преобърнат по таван върху замръзналия асфалт. Но мисълта за безопасно пътуване до болницата не й се струваше никак по-лоша от мястото, закъдето се беше запътила в момента.
Рейнджърът й премина над затворените хидравлични порти, барикадите не се надигнаха от пътя отдолу и Кира въздъхна не от облекчение, както осъзна, а от леко разочарование. Не беше стъпвала в Централата от шест месеца. Не трябваше да се връща поне още шест, но този план се провали и никой не беше доволен от това. Днешното й посещение не беше по нечий избор, неин или на някой друг, и тя се дразнеше от мисълта, че ще трябва да прави същото пътуване всеки ден оттук нататък. Може би новото назначение щеше да е кратко. Работата в Централата не бе една от амбициите й.
19
Blue badge — значка, която притежава само щатният персонал от ЦРУ, за разлика от зелената значка (green badge), която се дава на волнонаемни служители, сътрудничещи на ЦРУ. — Б. пр.