Выбрать главу

— Това противоречи на всякаква логика — възмути се Уийвър.

— Технологията работи.

— Предполагам — съгласи се Уийвър. — Ако никой в WINPAC няма копие от този документ, ще видя дали библиотекарите ще успеят да го открият.

— Направи каквото трябва — отстъпи Кира. После прекъсна връзката.

* * *

Криптираният телефон на директорката на ЦРУ звънна. Тя включи криптираната връзка.

— Кук слуша…

— Бърк е. Ние сме в Сеул.

— Как бяха тестените топчета?

— Ще ми се да можехме да ги опитаме — обади се Джонатан. — Нуждая се от услуга.

— Разбира се.

— Може и да не е нищо, но искам да го изключа, ако няма връзка. Тайванците успяха ли да разберат какъв е бил химикалът, който уби онези бойци от специалните части в Тайпе?

— Оперативният център най-накрая остави информацията на бюрото ми вчера, след като вие двамата започнахте да си играете с китайците — съобщи му Кук. — Химикалът е нещо, наречено хлорофлуоросулфонична киселина. Трябваше да се обадя още веднъж, за да разбера какво е това. Обичайната му употреба е да попречи на водата да се изпарява при кондензиране при температури, близки до нулата. Понякога се използва и от Министерството на отбраната, за да прекъсва парните опашки на самолетите и те да не могат да бъдат проследявани визуално от земята. Помага ли ти това?

— Нямаш представа колко.

— Ще ми кажеш ли за какво ти е? — попита Кук.

Джонатан й обясни.

— Кира и аз се нуждаем от полет до една от бойните групи със самолетоносач в Пролива — обясни Джонатан.

— Абсурд! Няма да ви изпратя в активна военна зона — заяви Кук.

— Знаем какво е Боздуганът на убиеца. Мога или да го обясня лично на някой адмирал, или пък да го опиша в телеграма, но тогава можем само да се молим той да си направи труда да я прочете. И да се влюби в моята Шекспирова проза…

— Ти си най-чаровният анализатор.

— Надявам се да съм достатъчно чаровен за теб — отговори Джонатан.

Настана дълго мълчание, а Джонатан се хвана, че слуша тихото съскане по линията.

— Ще ми дължиш цели бъчви с уиски, когато се върнеш у дома — заяви най-накрая Кук.

— Ще мога да си ги позволя с премията за добре свършена работа, която ще ми дадеш — каза Джонатан. — Между другото, трябва да се обадиш на Тар Уийвър. Той е анализатор в ИОЦ, но след около час ще се озове в WINPAC. Има нещо, което ще искаш да видиш.

— Ще го проследя — отвърна Кук. — Дай ми петнайсет минути да звънна на министъра на отбраната, за да ви закарат до Линкълн. — Трябваше й точно толкова време, за да му се обади отново с отговора си.

Джонатан затвори слушалката и я удари леко в челото си.

— И какво стана? — попита Кира.

Джонатан погледна към Мичъл.

— Излиташ без нас — обяви той. После се обърна към момичето.

— Къде отиваме? — попита тя.

— На Ейбрахам Линкълн. — Беше негов ред да се усмихне. — Никога няма да успееш, ако не помолиш.

Кира също се усмихна.

— О, да. — Тя се наведе към Мичъл. — Искам да се сбогувам с него. — Той кимна, после се обърна към Пайъниър и му заговори на мандарин. Китайският агент го слушаше, съсредоточен в лицето му, докато той не млъкна.

Сакс видя как след минута мълчание старецът се извърна към Кира.

— Благодаря ти — кимна Пайъниър. В крайна сметка човекът говореше малко английски. В думите му се усещаше силна прикрита нотка на благодарност, по-силна, отколкото може да се очаква между агент и неговия придружител. Сакс се учуди какво е направила брюнетката, за да заслужи това.

— Няма защо — отвърна Кира. После се наведе по-близо и му прошепна на чист английски. — Никога няма да бъдеш сам.

Сакс не знаеше дали мъжът я е разбрал. Изглеждаше, че схвана емоцията, ако не и думите. Въпреки това Пайъниър сграбчи дланта й с двете си ръце, поклони й се отново, а после се обърна към Мичъл и каза нещо на мандарин.

— Надявам се да се видим скоро — преведе Мичъл. — Ние трябва да излитаме. — Кира погледна към Пайъниър и кимна.

— Тръгваме — каза Джонатан.

* * *

Анализаторите слязоха по стълбата и се отдалечиха на безопасно разстояние. Мичъл грабна въжето и вдигна стълбата до самолета, после заключи люка, а двигателите на лиърджета се завъртяха. Те се качиха в седана на Сакс, а полевият агент от Сеул запали двигателя. Изкара колата от хангара и я завъртя по магистралата на летището обратно към главния терминал.