Фланкърите тръгнаха в четири различни посоки, като всички се движеха на запад на различна височина и с променлива посока. Нагин отпусна газта и бутна лоста си напред, за да се снижи с триста метра, и продължи полета си.
— Приближете се и дръпнете назад — нареди той на Фишек и Селяндур. — Няма смисъл да ги караме да си мислят, че сме твърде нервни. — Двамата му спътници затвориха ракетните си отсеци, възстановявайки стелт профилите, после изключиха радарите и трите F-35 изчезнаха от екраните на Фланкърите.
Чудя се кое ги уплаши повече?, запита се Нагин. Да ни видят как се появяваме или да ни видят как се оттегляме?
Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“
Югоизточното крайбрежие на Тайван
Те се качиха на борда на самолетоносача посред силен шквал163. Полетът от Сеул до летище „Нарита“ в Токио беше турбулентен, но кратък. Шофьорът от флота ги докара до американската военноморска въздушна база и ги заведе до чакащ на асфалта „С2-А Грейхаунд“164. Не последваха никакви разговори с екипажа, никакви приказки освен краткия брифинг за сигурност, който Джонатан игнорира…
Лекотата, с която си закопча колана, предполагаше, че има практика, но турбовитловите двигатели бяха толкова шумни, че Кира не се реши да му задава въпроси. Вече във въздуха, Джонатан заспа, а на нея само й се искаше да го последва. Жилетките, които бяха задължени да носят, не бяха неудобни, но тя се измъчваше със седалката и шлемовете „Мики Маус“ с тежки наушници. Искаше й се да се успокои, но самият самолет не летеше спокойно. Кира никога не беше се возила на турбовитлов самолет. Драмаминът не помогна на нервите й. „Грейхаунд“ подскачаше от всеки ветрец и неравност във въздуха, изправяйки я на нокти, поддържайки я будна. Сама с мислите си, тя се учуди дали самолетът може да избегне МИГ, ако китайците решат да се обидят от приближаването им до военната зона. Вероятно не…
Предпазните колани се представиха според рекламата, когато самолетът кацна на палубата по-твърдо, отколкото Кира си мислеше, че е възможно за един самолет да оцелее, а после спря на прекалено късо разстояние, за да изглежда естествено. Невидими моряци откачиха опашната кука, а Кира наблюдаваше, твърде уморена, за да е любопитна, как сгъват крилете. Самолетът рулира до едно място в предната част на самолетоносача остров, за да направи място за един „Хорнет“, пристигнал след по-малко от минута. Екипажът върза „Грейхаунд“ за палубата и чак тогава те слязоха.
Хоризонталният дъжд шибаше лицата им. Кира с изумление усети как палубата подскача и се люлее под краката й. Помисли си, че самолетоносачът е твърде голям, за да се преобърне, и залитна, когато екипажът ги подкара към един люк. Матрос от въздушнотранспортния офис пусна мокрите им чанти в краката им и им даде повърхностни насоки за каютите им.
Застъпваше нощната смяна. Палубите на острова бяха осветени напълно, но пространствата под палубата се виждаха само под червените прожектори, запазващи нощното виждане на екипажа. Каютите им бяха на ниво 0-2, единична палуба, отделена от горната част, където Кира все още чуваше и усещаше излитането и приземяването на самолетите, които кацаха тежко в бурята. Тя предположи, че дори ако я бяха настанили няколко нива по-надолу, пак щеше да ги чува. Джонатан я предупреди, докато се возеха към Ацуги165, че самолетоносачът не е тихо място.
Каютата й беше по-малка от стая в студентско общежитие, цялата в сив метал и син килим, но това пространство беше само за нея, за което бе благодарна. Можеше да избира между три нива, подредени във вертикална койка, и тя избра средното. Влизането отдолу изискваше да коленичи, а горното легло стигаше до главата й. Беше сигурна, че опитът да слезе от него в тъмното, в клатушкащия се кораб, би било опасно упражнение.
Върху горната полица на металното бюро бе монтиран телевизор и Кира откри предаване на живо от летателната палуба освен каналите на Министерството на отбраната. Включи CNN и се опита да навакса информацията си за войната, но новините, шумът и клатенето на самолетоносача в бурното море й попречиха да гледа. Просто искаше да заспи непробудно. Адреналинът, който я изпълваше по време на акцията в Пекин, отдавна се беше изчерпал. Не беше подремвала от дни и сега бе по-уморена от всякога.
Преоблече се, извади от багажа си малко фенерче и го включи, после угаси осветлението в стаята и пропълзя в тясното легло. В него едва имаше място да се претърколи на една страна, а рамото й обърса горната койка. Кира стисна светещото фенерче със зъби и заключи ограничителната завеса, страхувайки се да не се строполи. Едно падане върху металното бюро до леглото й би я убило.
165
Град в префектура Канагава, Япония, където е разположена база на американския флот. — Б. пр.