Кук се намръщи от другия край на линията.
— На Берън няма да му хареса, но ще поговорим. Това ли е всичко?
— Засега.
— При мен има един мъж, който иска да си поговорите.
— Последва мълчание, докато Кук подаваше слушалката.
— Уийвър е. — Кира разбра, че обаждането й до Кук е било прехвърлено в помещенията на WINPAC. Анализаторът от ИОЦ седеше зад бюрото си, а Кира чу как няколко души говорят в далечината. Изглежда, Уийвър бе домакин на малко парти в офиса си. — Открих документа ти. Някакъв свадлив стар пич в WINPAC има копие на хартия. Трябва да видиш офиса му. Сякаш никога нищо не изхвърля. Навсякъде хартии. Както и да е, уравненията пасват. CAD програмата определено изчислява радарни сечения. Сега WINPAC пускат изпитателни обекти, за да проверят точността, но изглежда, че китайците са разработили свое кодиране за алгоритъма — обясни Уийвър. — Между другото, наложи се да дам сериозни подкупи, за да спазя крайния ти срок.
— Ще накарам Джонатан да плати дълга — обеща тя.
— Той не е там, нали? — попита Уийвър.
— Не. Е, падна ми се веднъж и аз да му бъда информатор — отговори Кира.
— Прекрасно — възкликна Уийвър. — До скоро.
Кира върна телефона на мичмана и излезе в претъпкания коридор. Огледа се и осъзна, че няма представа как да стигне до офиса на адмирала.
Полард постави папката на бюрото си. Страйкър я донесе в щаба му преди няколко минути, а после тръгна към „Каюткомпания 3“ да си вземе закуска. Адмиралът винаги предпочиташе да проучва разузнавателните доклади сам, преди срещата със своя разузнавателен щаб, за да им зададе въпроси. И сега не видя причина да променя навика си заради двама цивилни, независимо от това какво му предлагаха.
След десет минути четене той извика Нагин при себе си.
— Какво мислиш? — попита Полард. Имаше свой план но не беше чак толкова арогантен, че да се смята за най-умния човек в стаята.
Нагин все още ровеше в своето копие от докладите.
— Ами, CAD програмата е истински убиец, нали?
— Да, така е — съгласи се Полард. — Комбинирай това с докладите от онзи китайски агент и теорията на мистър Бърк изведнъж изглежда много по-разумна. — Той хвърли очилата си върху папката, после се отпусна назад и сплете длани зад темето си.
— Ако Бърк и Страйкър са прави и НОА настъпи към Пенгу, можем да получим голяма дупка в летателната палуба, опитвайки да се намесим. Дори ако останем от тази страна на острова — продължи Нагин. — Ако НОА най-накрая се е сдобила с истински стелт самолет, след като разберат, че сме го видели, едно оттегляне ще прилича на отстъпление от страх. Ще твърдят, че той ни е спрял.
— И ще са прави — продължи Полард. — Така че или разкървавяваме носовете на НОА още сега, или те просто стават по-агресивни и ние се захващаме с всичко това по-късно.
— Ако Бърк и Страйкър са прави — добави Нагин. — Те все още не разполагат с неопровержимо доказателство.
— Това се случва много по-рядко, отколкото си мислят хората — каза Полард. — И Страйкър беше права. Всеки винаги иска онова съвършено доказателство, което да ти докаже точно какво става сега, в момента, но почти никога не можеш да се сдобиеш с него. Тези двамата ни дадоха добра информация, по-добра от онази, която обикновено получаваме. — Той се наведе напред и отпусна ръце върху коленете си, после покри очи с шепи. Чувстваше се много уморен.
— И какво искаш да направиш? — попита Нагин. — Ако атакуваме там и се сбием с китайците, може да започнем война. На президента това едва ли ще му хареса особено.
— Не, няма — съгласи се Полард. — Действаме, губим. Не правим нищо и ни удрят, пак губим. А и някои от моите момчета вероятно ги убиват. Така че искам да ги ударя. Ако наистина имат стелт самолет в нашето небе, ще намерим начин да го свалим. Ще ги накараме да си мислят, че целият проект е провал. Ще ги накараме да повярват, че този Боздуган на убиеца е губене на време, пари и живота на някой пилот, и никога вече няма да го видим.
— Китайците няма да изоставят стелт — възрази Нагин. — Те знаят какво направи той за нас. Ще се държат за него, докато го накарат да проработи. — Идеята, че може да лети в едно небе с вражески стелт изтребители, не му се нравеше особено.
— Вероятно — призна адмиралът след няколко секунди размисъл. — Тогава Пентагонът да вземе да усъвършенства онези безпилотни телеуправляеми изтребители, преди да сме изгубили твърде много пилоти. — Полард ненавиждаше мисълта за изтребители роботи, но още повече мразеше загубата на летец, какъвто беше и той.