— Да, сър — извика техникът.
Кира си погледна часовника. 22:27 часът. Жетварите щяха да продължат да летят в кръг, една обиколка на всеки петнайсет минути по тяхна преценка, с инфрачервени камери, насочени към целите, приближавайки с по една морска миля на всеки час към невидима линия, която можеше да се открие само на картите. Ако китайците не се намесеха, след девет часа Хищниците щяха да се озоват на километър и половина от тяхното въздушно пространство, на косъм по всички стандарти.
Кира се замисли да тръгва, да отиде в каютата си и да поспи, но се съмняваше, че сънят ще дойде. Флотът забраняваше алкохола на борда, а доста мъже се опитваха да флиртуват с нея и тя не искаше да прекара времето си с тях в каюткомпанията. Посегна към един празен стол и го дръпна до задната стена, където можеше да седне, без да пречи на другите.
16
ПОНЕДЕЛНИК
Ден шестнадесети
Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“
Случи се в 03:47. Хищникът, насочил се към Фуджоу, току-що прекоси маркера за дванадесетата морска миля, начертана на радарната следа. Без да издаде звук, инфрачервеното видео замря.
— Какво стана? — попита един лейтенант. Кира не знаеше името му. — Повреда в камерата ли?
— Не, сър — отговори един от техниците. Според Кира не беше повече от двайсетгодишен. — Пълна загуба на всякакво захранване. Сър, този е свален.
— Замрази преместването на другите два — нареди лейтенантът. — Задръж ги извън осемкилометровото ограничение. Изглежда, именно там НОА са начертали червената линия.
Жетварят беше изключил едновременно всичките си системи. Кира не беше все още военен анализатор, но нямаше много възможности, които си струваха да се замисли за тях. Само една, помисли си тя.
Китайците току-що унищожиха един Жетвар и никой не видя откъде му дойде.
— AWACS изпратиха техните радарни следи и ние ги сравнихме с нашите — докладва J-2, старшият разузнавателен офицер на Линкълн. — Една от тях е хванала образ, който ние не сме забелязали, което ме притеснява. Слаб е, но определено е образ. — J-2 показа следата на един от по-малките монитори. Започна да превърта видеото напред, кадър по кадър. — Започвам от удара минус пет секунди, екранът е чист. Четири… три… и ето. — Кира гледаше, видя една икона, червен триъгълник, да се появява зад позицията, маркираща къде Жетварят е прекарал последните си секунди. J-2 превъртя един кадър напред. — Призракът се появява за по-малко от две секунди, а после… — Червеният триъгълник изчезна за един-единствен кадър, а иконата на Жетваря се изчисти от екрана секунда по-късно. — Имаме призрак.
— Какъв късмет извадихме… — възкликна Нагин.
— Този призрак има буен нрав и може да ни сервира сериозни поражения — отбеляза Кира.
— Това ли е вашият стелт самолет, мистър Бърк? — попита Полард.
— Смятам, че да — отговори Джонатан. — Подозирам, че Боздуганът на убиеца има вътрешни оръжейни отседи, за да запази стелт профила непокътнат, като F-35. Предполагам, че онова, което току-що видяхте на радарния екран, беше обратен сигнал от стелт самолет, отворил вратите на отсеците си, за да изстреля ракета въздух-въздух. Самолетът затвори вратите си, възстанови стелт профила и изчезна от екрана.
— Това си пасва с картината, която очакваме да видят другите, когато летим срещу тях с F-35 — поясни Нагин.
— Не е съвсем неопровержимо доказателство, но е много близо до това.
— Хапна си тлъстата примамка, която му поднесохте. Това не тревожи ли някой друг тук освен мен? — попита Кира.
— Никога не им позволявай да те видят, че се потиш, млада госпожице. — Полард я изгледа свирепо. — Да, хванаха примамката. Това означава, че китайците са убедени, че нямаме представа какво става и могат да свалят един Жетвар безнаказано. Или пък са достатъчно уверени в проекта си, че не им пука дали знаем… — замисли се той.
— Първото е по-вероятно, а това ни поставя в добра позиция. Но и в двата случая поне можем да направим информирано предположение от коя ВВС база е излетял. Получаваме ли нещо от другите два?