Боен информационен център
Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“
— Попадение! — Шило унищожи едната Инджи с Фаланкс, което удвои шансовете на Гетисбърг, но другият кораб сега трябваше да се защитава сам. — Един вампир към Гетисбърг, разстояние седемнайсет мили, скорост шестстотин и трийсет метра в секунда. Сър, влезе в огневия обсег на Шило — обяви техникът. — Оръдията Фаланкс нямаха време да поемат другия и радарите им няма да могат да ги засекат.
— Разгърни контрамерки. — Кира чу заповедта на командващия офицер от Гетисбърг по радиото. Оръдията на Гетисбърг започнаха да изхвърлят облаци от алуминиеви ленти пред самолетоносача, надявайки се да объркат радарите на китайските ракети.
— Проследяване — обяви техникът по контрол на огъня от Гетисбърг. — Друидите ще ги поемат. — Оръдията „Фаланкс“ приличаха на огромен робот, но бяха далеч посмъртен осни.
— Надявам се да си прав — Кира чу как Джонатан мърмори под носа си.
Един от радарните наблюдатели на Линкълн се намеси в разговора.
— Сър, имам прекъснат радарен контакт, местоположение три-четири-пет, височина шест километра, разстояние шест мили.
— От Фуджоу ли? — заинтересува се Полард.
— Този курс е вероятен, но не е потвърден, сър.
— И не е наш? — попита адмиралът. Този контакт не се плъзгаше по вълните, за да се изгуби в тях. Възможният призрак летеше на шест километра над Пролива.
— Не, сър — отговори младшият офицер. — Видях го два пъти. Освен ако не виждам три различни самолета или ято птици по паралелния курс, този призрак заобиколи битката на северозапад. Постоянен курс, намаляващ обхват, разстояние и време между контактите, които съвпадат с единичен изтребител.
— Чу ли това, Гризли? — попита Полард.
— Гризли разбрано — отговори Нагин. — Движа се за прехващане. — Той дръпна лоста надясно и насочи своя F-35 на северозапад. Молеше се да не попадне на чайки.
Тактически команден център на флагмана
— Колко моряци има на Гетисбърг? — прошепна Кира на Джонатан.
— Около четиристотин.
— Разстояние десет мили — обади се някой по радиото.
— Гетисбърг изгаря.
Няма сигурно място на самолетоносач, помисли си Кира.
Няма сигурно място.
Джонатан сведе поглед към ръката си, когато Кира я стисна силно. Жената започваше да диша учестено.
Компютрите на Гетисбърг определиха, че оставащата Инджи е заплаха, без помощта на техниците от огневия контрол. След като алгоритмите определиха, че китайската ракета е достатъчно наблизо, две ракети бяха заредени автоматично и излетяха от палубата. Те бяха свръхзвукови, инфрачервените им сензори прихванаха двигателя на Инджи и те съкратиха дистанцията за секунди. Първата бойна глава на RIM-116 експлодира на няколко метра от Орловия удар и разпръсна облак от частици по пътя към целта й. Металните парчета пробиха върха на китайската ракета и повредиха стабилизиращите криле. За частица от секундата тя трепна в полет, отклони се от курса си, а въздушната вълна я завъртя в кръг. Втората R1M-116 довърши работата миг по-късно. Шрапнелът й проби двигателя на Инджи, възпламени оставащото гориво и корпусът се разкъса. Останките от китайската ракета се удариха в Тайванския пролив почти с хиляда километра в час, а над вълните, на стотици метри наоколо, се пръснаха метални парчета.
Тактически команден център на флагмана
— Късмет — промърмори Полард. — Ала няма да сме късметлии вечно.
Пилотите от Линкълн бяха по-малко на брой и въпреки това изяждаха живи НОА, но и това нямаше да продължи. Полард бе изненадан, че китайските ВВС не изпратиха след тях повече самолети, ала и това можеше да се случи, ако останеха достатъчно дълго в Пролива. Китайските подводници вероятно напредваха, но инстинктът му подсказваше, че не е така. Китайците изглеждаха доволни от въздушната битка, от което Полард получаваше много лошо предчувствие. Нямаше какво да се спечели с хвърлянето на стари изтребители и по-слаби пилоти срещу американските флотски авиатори и Тян го знаеше. Въздушната битка задържаше самолетоносача на позиция, за да прибере самолетите си, а радарната мрежа вероятно бе уловила възможен удар.
— Играят си с нас — обяви той. — Може би искат да изпробват конвенционални оръжия, преди да тестват научния си проект. — Той погледна стенния хронометър. — Имаме десет минути. Ако НОА желае да продължи боя след това, момчетата от Вашингтон могат да се позабавляват.
— Трябва да се махам от тук — промърмори Кира. Провря се покрай Джонатан и изтича по коридора.