— Чакай… — извика той.
— Сър? — обади се техникът. — Онзи прекъсващ контакт е сменил курса си. Идва към нас, на външния екран. Трийсет мили, постоянен курс, намаляващо разстояние. Определено кръжи около битката, сър.
Джонатан се втренчи в радарната следа.
Облаците на шест километра бяха накъсани и сиви, а над него падна кратък дъждец. Нагин вдигна носа на самолета и се покачи покрай шквала, а после завъртя машината настрани, за да погледне под себе си. Само миля по-надолу загина още един пилот на МИГ-27 в огнено кълбо, което привлече вниманието му.
— Линкълн, Гризли. Негативно в моя обхват, негативна видимост за този контакт — докладва Нагин. Сърцето му биеше ускорено, но дългите години практика поддържаха гласа му спокоен. — Вие виждате ли го?
— Гризли, Линкълн, няма видимост, не. Контакт! Призрак на твое четири часа, курс едно-нула-пет, разстояние петнайсет мили! — съобщи радарният техник.
Нагин сдържа ругатнята си по микрофона и извърна глава. Призракът го надминаваше отдясно, криейки се в облаците, и правеше кръг покрай него към Линкълн.
— Няма да стане така — промърмори той. Дръпна лоста си надясно и зави рязко с F-35, от което кръвта се спусна към стъпалата му. Задържа завоя, докато изравни курса, и с няколко секунди форсаж навакса дистанцията. Завъртя крилете, а сивата стена от пара изчезна, после мишената му проби дупка в източния край на облаците.
— Линкълн, Гризли, имам визуален контакт — съобщи Нагин.
Боздуганът на убиеца беше по-красив, отколкото той очакваше. Може би безпощадната математика в уравненията на Уфимцев бе създала грациозния дизайн на китайските инженери, които преди нямаха склонност към това. Беше почти два пъти по-голям от F-35 на Нагин, достатъчно голям, за да носи всякакво оръжие, което китайците искаха да натоварят. Стелт самолетът беше смолисточерна стрела, без маркировка, с профил на бръснач. Заобленият му нос бе откраднат от В-2 и стигаше до продълговатия му корпус със скосени ръбове. Делта крилете му се разперваха от средата на корпуса, а от тях излизаха двойни стабилизатори, всеки наклонен навътре, на равни ъгли към кривата в корпуса на самолета. Предното стъкло на кабината бе оцветено в същото смолисточерно, както останалата част от Боздугана, скривайки пилота от погледа на Нагин. В момента това даваше предимство на китайския летец. В безлунно небе той би изчезнал напълно. Ранното сутрешно слънце го лишаваше от това предимство, но буреносните облаци затъмняваха небето повече, отколкото на Нагин му се искаше.
Тактически команден център на флагмана
Полард погледна към Бърк.
— Поздравления.
— Благодарете ми, когато го свали — отговори Джонатан.
— Къде е партньорката ти?
— Добър въпрос — отвърна през зъби Джонатан. — Сега се връщам. — Излезе в коридора, огледа се в двете посоки, после избра едната и тръгна напред.
Кира стигна върха на металната стълба и притисна тялото си в преградата, когато двама моряци се втурнаха надолу покрай нея. После продължи несигурното си тичане. Преградите се затваряха около нея и тя стискаше очи да ги прогони, после отново поглеждаше напред. Нуждаеше се от въздух, а на самолетоносача имаше само едно място, откъдето да излезе навън, без да пречи на моряците, изпълняващи бойни мисии…
Кира намери люка, който търсеше, и опипа тежкия метален лост. Най-накрая отпусна тежестта си върху него, подпря с рамо металната врата и тя се отвори, позволявайки й да залитне навън в сутрешния въздух. Слънчевата светлина я заслепи за няколко секунди и тя се втурна напред, докато най-накрая успя да се подпре на парапета и да погледне към палубата от Реда на лешояда.
Моряците бяха навсякъде, движейки се в неистова маса. В далечината един „F-18 Хорнет“ захождаше за кацане, изпускайки дим от двигателя си, а крилата му вибрираха. Пилотите успяха да вдигнат носа на изтребителя в последната минута, едва избягвайки удара в рампата, или поне Кира си помисли така. Задържащите кабели хванаха опашната кука, а пожарната команда хукна към самолета още преди да е спрял.
Не е безопасно.
Кира не успяваше да успокои дишането си. Паникьосвам се, мина й през ума. Стисна парапета и извърна поглед от палубата.
Гетисбърг, Шило и още два катера пореха вълните в далечината. И четирите кораба стреляха на случайни интервали в небето, а Кира видя две ракети да се вдигат от Шило. Проследи дирите им, когато се стрелнаха от кораба, и разбра, че вижда част от въздушните битки. Избухна експлозия, когато една от ракетите на Шило унищожи самолет, и Кира съзря Гетисбърг да изпраща една от своите ракети във въздуха.